— Толкова много неща ни очакват, братче, че няма смисъл повече да оставаме тук.
— Точно така! — извика Дийн със стъклен поглед и се обърна към венецуелката. Най-после тя бе заспала върху една дървена пейка, а изпод копринения пеньоар се подаваха белите й крака. Галерията край прозореца жадно поглъщаше гледката; а зад хората вече припълзяха червените сенки, настъпи внезапно затишие, в което се чу далечен плач на бебе, и аз изведнъж си спомних, че в края на краищата се намирам в Мексико, а не в някакъв порнографски опиумен сън наяве за рая.
Излязохме, олюлявайки се; бяхме забравили Стан; изтичахме обратно да си го приберем и го сварихме да се кланя любезно на току-що пристигналите за вечерна смяна проститутки. Искаше да започне всичко отначало. Когато е пиян, той е тромав като великан и освен това нищо не може да го откъсне от жените. Още повече, че жените се увиват около него като бръшлян. Настояваше да останем и да опитаме новите, непознати и по-вещи сеньорити. Ние с Дийн го заблъскахме в гърба и го извлякохме навън. Той замаха усърдно за сбогом на всички — на момичетата, на ченгетата, на зяпачите, на децата от улицата; разпрати целувки по всички посоки, за да приветства Грегория, гордо се залюшка между притеклите се хора и се опита да ги заговори, за да сподели радостта и доволството си от всичко в този прекрасен следобед от живота. Всички се смееха; някои го тупаха по гърба. Дийн изтича да плати на полицаите четирите песо, ръкува се с тях, ухили им се и дори взаимно си се поклониха. После скочи в колата, а момичетата, с които бяхме лудували, дори венецуелката, която събудиха, за да се сбогуваме, се струпаха около колата в оскъдните си дрешки, зачуруликаха прощални думи и ни разцелуваха; венецуелката дори си поплака — макар и не за нас, това ни беше ясно, или поне не само за нас, и все пак ни стана мило, много мило. Моята тъмнокожа любима бе изчезнала някъде вътре, в полумрака. И всичко свърши. Потеглихме, оставяйки зад себе си радост и веселие за стотици песо, добре се бяхме потрудили. Вездесъщото мамбо ни преследва още няколко пресечки. А после и то заглъхна.
— Сбогом, Грегория — извика Дийн и изпрати във въздуха целувка.
Виктор се гордееше с нас, както и със себе си.
— Сега искате баня? — попита ни той. И още как, всички искахме по една хубава баня.
Той ни отведе в най-странното място на земята: баня от американски тип на една миля извън града по магистралата, пълна с деца, които шляпаха в едно басейнче; в каменната сграда до него имаше душове, които всеки можеше да използва срещу няколко сентавоса, а сапун и кърпи даваше разпоредителят. По-нататък се виждаше тъжен детски парк с люлки и въртележки и в избледняващото червено слънце всичко изглеждаше странно и красиво. Ние със Стан взехме хавлиени кърпи, мушнахме се под ледено студените душове и излязохме свежи и преродени. Дийн не си направи труда да вземе душ, видяхме го да се разхожда из тъжния парк под ръка с добрия Виктор, да му приказва сладко и дори да се навежда към него, за да наблегне на някоя мисъл или да удари с юмрук в дланта си. После пак го хващаше под ръка и продължаваше разходката. Време бе да се сбогуваме с Виктор и Дийн използваше случая да открадне няколко минути насаме с него, да огледа парка, да добие най-обща представа за отношението му към нещата и да го разпита така, както само той можеше.
Виктор силно се натъжи, че си тръгваме.
— Пак додете в Грегория, да види мен?
— Разбира се, братче! — увери го Дийн. Дори му обеща да го вземе със себе си в Щатите, ако Виктор поиска. Виктор каза, че ще трябва да си помисли.
— Има жена и дете, няма пари — ще видя.
Благата му мила усмивка грееше в червеното зарево, докато му махахме от колата. Зад него се виждаха тъжният парк и децата.
6
Щом излязохме от Грегория, пътят се спусна надолу, високи дървета изникнаха от двете ни страни, а с падането на мрака от дърветата се чу пронизителното бръмчене на милиарди насекоми, което скоро зазвуча като един несекващ дрезгав писък в нощта.