— Готово. — Бях достатъчно пиян, за да се съглася на всичко.
С приближаването на камиона към покрайнините на Шайен видяхме горе, във високото, червените светлини на местната радиостанция, а миг по-късно вече се провирахме през огромна навалица от хора, която преливаше от двата тротоара.
— Страхотен късмет извадихме, та сега е седмицата на Дивия Запад! — провикна се Кльощавия.
Тълпи от търговци, дебели търговци с каубойски боти и шапки, под ръка с масивни съпруги, също в каубойски костюми, се суетяха и шумно се веселяха по дървените тротоари на стария Шайен; по-нататък блестяха дългите нанизи от нощни светлини на новия център на Шайен, но празненствата бушуваха в Стария град. Трещяха халосни патрони. Сапуните бяха претъпкани до вратите. Бях поразен и в същото време чувствах колко е нелепо всичко: още с първото си влизане в Запада ставах свидетел на това докъде е паднал той, до какви абсурдни средства прибягва, за да запази гордата си традиция. Трябваше бързо да скочим от камиона и да се сбогуваме; на братята от Минесота не им беше интересно да се бавят тук. Натъжих се, като ги видях да се отдалечават, и осъзнах, че никога повече няма да видя никого от тях, но нямаше как.
— Ще ви замръзнат задниците тази нощ — предупредих групата отзад. — А утре следобед ще се опекат в пустинята.
— Нямам нищо против да се опекат, стига веднъж да се измъкнем от този нощен лед — каза Кореняка.
Камионът потегли и взе да си пробива път през тълпата и никой не обърна внимание на странните чада под брезента, които зяпаха града като бебета изпод одеяло. Гледах след тях, докато изчезнаха в нощта.
5
Двамата с Кльощавия монтанец тръгнахме да обикаляме баровете. Имах всичко на всичко седем долара, пет от които глупаво пропилях тази нощ. Първо се пуснахме в движението от туристи, нефтоработници и фермери, до един маскирани като каубои, обикаляхме из баровете, висяхме пред входовете на салуни, по тротоарите; после за известно време лиших Кльощавия от уиски и бира, защото се носеше из улиците като замаян: той беше от слабите пиячи; очите му се изцъклиха и само след минута беше готов да си разкаже всичко на първия непознат. Влязох в едно мексиканско заведение за чили7 и келнерката наистина беше мексиканка, при това красива. Нахраних се, после написах кратък любовен стих на гърба на сметката. Заведението беше празно; народът се бе понесъл да пие другаде. Казах й да обърне сметката. Тя прочете какво пише на гърба и се засмя. Стихотворението беше за желанието ми тя да тръгне с мен и да изпроводим заедно нощта.
— Хубаво ще е, Чикито, но имам среща с моя приятел.
— Не можеш ли да го подхлъзнеш за нощес?
— Не, не мога, не му свивам номера — произнесе тъжно тя и ми стана мила заради начина, по който го каза.
— Пак ще дойда някой път — казах й, а тя ми отговори:
— Когато искаш, бебчо.
Аз обаче останах там още малко, просто за да я погледам, и изпих второ кафе. Приятелят й нахълта сърдит и пожела да узнае кога ще свърши. Тя се разбърза да затваря. Нямаше как, тръгнах си. Усмихнах й се на излизане. А вън животът вилнееше все тъй диво, както преди, само дето дебелаците бяха още по-пияни, по-шумно кряскаха и по-гръмко се оригваха. Смешно беше. Индиански главатари се разхождаха наоколо с грамадни перести наглавници и с наистина тържествено достойнство сред зачервените пияни лица. Видях наблизо да се клатушка Кльощавия и отидох при него.
— Написах картичка на баща си в Монтана — каза той. — Можеш ли да намериш някоя пощенска кутия, за да я пуснеш?
Молбата му беше странна; подаде ми картичката и като залиташе, влезе през летящата врата на един салун. Взех картичката, отидох до първата кутия и преди да я пусна, й хвърлих бегъл поглед. „Скъпи тате, ще си бъда у дома в сряда. Всичко е наред при мен и се надявам, че и при тебе е така, Ричард“ Това измени представата ми за него; колко нежно грижовен беше към баща си. Отидох на бара при него. Подбрахме две момичета, хубавичка млада блондинка и дебела брюнетка. Те бяха тъпи и намусени, но ние много искахме да ги свалим. Замъкнахме ги в някакво долно нощно заведение, което вече затваряше, и там похарчих всичките си пари — без последните си два долара, — поръчах уиски за тях и бира за нас. Вече се бях понапил и ми беше все едно; всичко ми се струваше прекрасно. Цялото ми същество и устрем бяха насочени към малката блондинка. Исках да вляза в нея с всичката си сила. Притисках я и исках да й го кажа. Затвориха заведението и четиримата се понесохме навън по разнебитените прашни улици. Погледнах небето: ярките чудни звезди още блестяха по него. Момичетата поискаха да отидат на автобусната гара, така че тръгнахме нататък, но те очевидно имаха среща с някакъв моряк, братовчед на дебеланата, който ги чакаше заедно с приятели. Попитах русата: