Ролинсови живееха през няколко улици. Те бяха възхитително семейство — млада майка, съпритежателка на пустеещ хотел в плачевно състояние, с петима синове и две дъщери. Лудият син беше Рей Ролинс, приятел от детинство на Тим Грей. Рей нахълта с викове да ме вземе и ние мигом си допаднахме. Излязохме и тръгнахме да обикаляме баровете на Колфакс. Едната от сестрите на Рей беше руса красавица на име Бейб — истинска кукла на Запада, която владееше тениса и Сърфа. Тя беше момичето на Тим Грей. А Мейджър, който само минаваше през Денвър, но затова пък с истински замах, след като се бе настанил в луксозния апартамент на Тим, ходеше с Бети, другата сестра на Рей. Само аз си нямах момиче. Питах всички: „Къде е Дийн?“ Те ми отговаряха с усмивки, че не знаят.
Все пак накрая чудото стана. Телефонът иззвъня, обаждаше се Карло Маркс. Той ми даде адреса на своя подземен апартамент.
— Абе какво правите вие тук в Денвър? — попитах го. — Искам да кажа, с какво се занимавате? Какво става?
— Ще ти кажа, като се видим.
Хукнах да се видим. Карло работеше нощна смяна в универсалния магазин „Мей“; лудият Рей Ролинс му се обадил там от един бар и накарал пазачите да търсят Карло из целия магазин, защото трябвало да му предаде, че някой бил умрял. Карло веднага си помислил, че аз съм умрял. А Ролинс му казал по телефона: „Сал пристигна в Денвър“ — и му дал адреса и номера ми.
— А къде е Дийн? — попитах Карло.
— Дийн е в Денвър. Сега ще ти обясня. — И ми разказа, че Дийн въртял любов с две мадами едновременно, Мерилу, първата му жена, която го чакала в една хотелска стая, и Камий, ново момиче, което също го чакало в една хотелска стая. — Между двете той тича при мен, за да отхвърляме нашите лични несвършени работи.
— А какви са вашите лични несвършени работи?
— Ние с Дийн сме започнали нещо голямо. Опитваме се да бъдем абсолютно честни във взаимоотношенията си и да споделяме докрай всичко, което ни мине през ума. Наложи се да вземаме опиати. Сядаме на кревата, кръстосваме крака и се гледаме очи в очи. Най-после ми се удаде да внуша на Дийн, че може да постигне всичко, което поиска, може да стане кмет на Денвър, да се ожени за милионерка или да стане най-великият поет след Рембо. Но той само търчи да гледа автомобилните състезания. Какво да го правя, тръгвам и аз с него. Той скача и крещи, възбужда се. Знаеш ли, Сал. Дийн наистина страшно се заплесва по такива неща. — Карло измънка едно „хммм“ на себе си и се замисли.
— Какво ви е разписанието? — попитах. В живота на Дийн винаги имаше разписания.
— Разписанието е следното: аз излязох от работа преди половин час. През това време Дийн е прекарал Мерилу в хотела, оставя ми време да се преоблека. Точно в един той ще хукне от Мерилу при Камий — разбира се, нито една от двете няма представа как стоят нещата — и ще я чукне веднъж, докато аз успея да се придвижа до него и да стигна в един и половина. След това двамата ще излезем — но първо трябва да помоли Камий да го пусне, заради което тя започва вече да ме мрази — и ще дойдем тук, за да разговаряме до шест сутринта. Често оставаме и до по-късно, но напоследък това стана ужасно сложно и на него все не му стига времето. После, в шест, той ще се върне при Мерилу — а целия ден утре ще тича да вади документите, необходими за развода им. Мерилу иска да се разведат, но настоява междувременно да се чукат. Казва, че го обича — същото казва и Камий.
Подир това ми разправи как Дийн срещнал Камий. Рой Джонсън, момчето от комарджийницата, попаднал на нея в някакъв бар и я завел в хотел; горделивостта обаче надделяла над разума му и той поканил цялата тайфа да дойде да я види. Всички наобиколили Камий и се надпреварвали да й говорят. Дийн само гледал през прозореца. После, когато всички си тръгнали, Дийн просто погледнал Камий, посочил часовника си, дал й знак „четири“ (с което искал да каже, че ще се върне в четири) и си отишъл. В три часа вратата била заключена за Рой Джонсън. В четири била отключена за Дийн. Поисках да тръгнем веднага, за да видя безумеца. Той бил обещал и мен да подреди; познавал всички момичета В Денвър.
Двамата с Карло минахме в денвърската нощ по разнебитени улици. Въздухът беше мек, звездите — красиви, обещанията на всяка павирана уличка — омайни и аз мислех, че сънувам. Стигнахме до къщата със стаи под наем, където Дийн се пазареше с Камий да го пусне. Старата постройка от червени тухли беше заобиколена от дървени гаражи и стари дървета, които стърчаха иззад огради. Изкачихме се по застлани с пътеки стълби. Карло почука; после отскочи назад, за да се скрие: не искаше да го види Камий. Аз останах пред вратата. Дийн я отвори гол-голеничък. Една брюнетка ме погледна учудена от леглото, видях красиво гладко бедро под черна дантела.