— Са-а-ал! Не може да бъде! — възкликна Дийн. — Я виж, яя — ъхъ — да — ами разбира се, пристигна все пак, стар непрокопсанико, най-после се реши да поемеш по дългия път, а? Е, слушай сега — ние трябва да, да, веднага — трябва, наистина трябвай Камий… — И той рязко се обърна към нея. — Дошъл е Сал, моят стар приятел от Ню Иор-р-рк, това е първата му нощ в Денвър и е абсолютно наложително да го разведа и да го подредя с момиче.
— В колко часа ще се върнеш?
— Сега е — той погледна часовника си — един и четиринайсет. Ще бъда тук точно в три и четиринайсет за нашия час на мечти, за нашите истински омайни блянове, скъпа, а после, както знаеш, както ти обясних и ти се съгласи, трябва да се срещна с еднокракия адвокат за онези документи — посред нощ, колкото и странно да ти изглежда, но аз нали ти обясних подробно защо е така. (Това беше прикритието му за срещите с Карло, който продължаваше да се спотайва.) Така че сега, в тази минута, трябва да се облека, да си обуя гащетата, да се върна в живота, имам пред вид живота навън, улиците и всичко останало, както се разбрахме, защото вече стана един и петнайсет и времето бяга, бяга…
— Е, добре, Дийн, но моля те да бъдеш тук в три.
— Както съм ти обещал, скъпа, но запомни, не три, а три и четиринайсет. Не сме ли опознали двамата с теб най-съкровените и най-прекрасни дълбини на душите си, скъпоценно мое момиче? — Дийн отиде при нея и я целуна няколко пъти. На стената имаше голяма рисунка на голото тяло на Дийн с огромен член и всичко останало, направено от Камий. Бях поразен. Всичко беше тъй лудо.
И се впуснахме в нощта; Карло ни настигна в една тъмна улица. А след нея продължихме по най-тясната, най-невероятна и най-крива градска уличка, по която бях минавал, докато навлязохме дълбоко в сърцето на денвърския мексикански квартал. Подвиквахме си в заспалата тишина.
— Сал — каза ми Дийн, — имам момиче като за теб, което точно в тази минута те чака, стига да не е на работа — и погледна часовника си. — Една келнерка. Рита Бетънкорт, чудна мадама, разбиранията й за някои по-сложни сексуални номера са малко старомодни, аз се опитах да ги осъвременя, но мисля, че ти ще се справиш още по-добре. Така че отиваме право там — трябва да занесем бира, не, те имат достатъчно и дявол да го вземе — възкликна той и плесна с ръце. — тази нощ непременно трябва да пробия и сестра й Мери.
— Какво? — обади се Карло. — А аз мислех, че ще си говорим.
— Ще си говорим, но след това.
— Ох, тоя вечен денвърски хаос! — провикна се Карло към небето.
— Нали е най-чудесният, най-сладкият при-я-тел на света? — възкликна Дийн и ме ръгна в ребрата. — Виж го. Погледни го! — А Карло започна лудешки да се криви по улиците на живота, както бях го виждал да прави безброй пъти къде ли не из Ню Йорк.
Успях да кажа само:
— Добре де, и какво, по дяволите, ще правим тук, в Денвър?
— Сал, утре ще ти намеря работа, знам къде — превключи Дийн на делови тон. — Така че, щом се откача от Мерилу, ще дойда право в твоя апартамент, ще поздравя Мейджър и ще те заведа с трамвая (да му се не види, нямам кола) на пазара Камарго, където можеш веднага да започнеш работа и още първия петък да получиш заплата. Всички от тайфата сме напълно фалирали. На мен вече седмици наред не ми остава време да се хвана да поработя. В петък вечерта на всяка цена ние тримата, старата тройка — Карло, Дийн и Сал, — трябва да отидем на автомобилните състезания и за тази цел ще накарай един мой познат от града да ни заведе с кола… — И така нататък все напред в нощта.
Стигнахме до къщата, в която живееха сестрите келнерки. Отредената за мен беше още на работа; сестра й, на която Дийн беше хвърлил око, си беше у дома. Седнахме на нейния диван. В този час трябваше да се обадя на Рей Ролинс. Завъртях му. И той пристигна за секунда. Още от вратата съблече ризата и фланелката си и взе да прегръща Мери Бетънкорт, която му беше съвсем непозната. Бутилки се търкаляха по пода. Стана три. Дийн хукна за своя час на мечтите с Камий. Върна се навреме. Появи се и другата сестра. От този момент нататък вече страшно ни трябваше кола, вдигахме прекалено много шум. Рей Ролинс се обади на някакъв приятел с кола. Той дойде. Всички се наблъскахме вътре; Карло се опитваше да проведе на задната седалка предвидения разговор с Дийн, но суматохата беше прекалено голяма.
— Защо не отидем всички в моя апартамент! — предложих аз.
И тръгнахме; когато колата спря, аз изскочих навън и вдигнах челна стойка на тревата. Ключовете ми изпопадаха; така и не ги намерих. Спуснахме се с викове в блока. Роуланд Мейджър в копринения си халат ни препречи пътя.