Ролинс настояваше да се върнем в бара, където се бе сбил. На нас с Тим идеята не ни хареса, но го последвахме. Ролинс се приближи до Д’Анунцио, тенора, и лисна чаша уиски в лицето му. Ние го извлякохме навън. Един баритон от хора се присламчи към нас и влязохме в чудесен бар в центъра. Тук Рей нарече келнерката курва. Пред бара се бе строила цяла редица навъсени мъже; те ненавиждаха туристите. Единият от тях каза: „Ей, момчета, да сте се омели оттук, докато преброя до десет.“ И ние се ометохме. Доклатушкахме се до нашата съборетина и заспахме.
На сутринта се събудих, обърнах се на другата страна; облак прах се вдигна от матрака. Дръпнах прозореца; оказа се, че е закован. Тим Грей също не беше станал. Кашляхме и кихахме. Закусихме с изветряла бира. Бейб пристигна от своя хотел и взехме да си прибираме багажа за тръгване.
Сякаш всичко около нас се разпадаше. На излизане към колата Бейб се подхлъзна и падна по лице. Горката, беше свръхизтощена. С Тим и с брат й й помогнахме да се вдигне. Качихме се в колата; Мейджър и Бети тръгнаха с нас. И тъжно поехме назад към Денвър.
Слязохме от планината на един дъх и пред погледите ни се ширна равнинното море на Денвър; вдигаше се мараня като от пещ. Запяхме песни. А мен вече не ме свърташе да стигна час по-скоро в Сан Франциско.
10
Тази нощ открих Карло и за мое изумление той ми каза, че е бил с Дийн в Сентрал Сити.
— Какво правихте там?
— Ами обикаляхме баровете, после Дийн сви една кола и се прибрахме с деветдесет мили надолу по планинските завои.
— Как не съм ви видял!
— Не знаехме, че си там.
— Е, братче, аз тръгвам за Сан Франциско.
— Но Дийн ти е осигурил Рита за тази нощ.
— В такъв случай ще отложа.
Само че нямах никакви пари. Пуснах на леля ми препоръчано писмо, с което я молех да ми прати петдесет долара и обяснявах, че й искам пари за последен път и че отсега нататък тя ще получава от мен, само веднъж да ме вземат на кораба.
После отидох на среща с Рита Бетънкорт и я доведох в апартамента. След дълги увещания в мрака на гостната я вкарах в спатията си. Тя беше добро момиче, простосърдечно, искрено и неимоверно се страхуваше от секса Казах й, че сексът е красиво нещо. И исках да й го докажа. Тя ме остави да й го докажа, но аз бях прекалено нетърпелив и нищо не доказах. Тя въздъхна в мрака. „Какво искаш от живота?“ — попитах я, впрочем задавах този въпрос на всичките си момичета.
— Не знам — отвърна тя. — Просто да обслужвам масите и да го карам някак си. — Прозина се. Закрих с длан устата й и й казах да не се прозява. Опитах се да й обясня колко ме вълнува животът и нещата, които можем да направим заедно с нея; говорех й така, а в същото време предвиждах да си тръгна от Денвър след два дена. Тя се извърна отегчена. Полежахме по гръб, загледани в тавана, и се чудехме защо господ е сътворил света толкова тъжен. Кроихме смътни планове да се срещнем във Фриско.