— Откъде си взел тоя пистолет? — попитах го.
— Пътувам миналото лято към Западния бряг и в Норт Плати, Небраска, слизам от влака, за да се поразтъпча. И какво, мислиш, виждам на един прозорец на гарата — този малък пистолет, който купих, както се полага, та едва успях да се метна обратно на влака.
Опитах се да му обясня какво е Норт Плати за мен, как бях обикалял с момчетата да купим уиски, а той ме тупна по гърба и каза, че съм най-смешният човек на света.
Като осветявах пътя си с фенерчето, аз се изкачвах по южната стръмнина на каньона, излизах на магистралата, по която нощем струеше поток от коли към Сан Франциско, пресичах я, препъвах се надолу по другия склон и стигах до дъното на дол, където имаше малка фермерска къща край ручей и всяка божа нощ едно куче лаеше по мен. Подир това минавах по сребрист прашен път под мастиленочерни калифорнийски дървета — път като този от „Белегът на Зоро“, като всички пътища от второразредните уестърни. Вадех пистолета и започвах да си играя в мрака на каубои. После изкачвах друг хълм и се озовавах при лагера. В казармените помещения на този лагер пребиваваха за кратко строителни работници, заминаващи отвъд океана. Мъжете, които отсядаха тук, чакаха да пристигне корабът им. Повечето заминаваха за Окинава. Повечето бягаха от нещо — най-често от закона. Имаше групи престъпници от Алабама, измамници от Ню Йорк, всякакви типове отвсякъде. И понеже прекрасно знаеха какъв ад е да работиш една година в Окинава, те пиеха. Задължението на специалната охрана беше да не им позволи да сринат до основи лагера. Имахме щаб в главната сграда — просто дървена постройка, чиито канцеларии бяха облицовани с ламперии. Тук седяхме около една кантонерка, извадили оръжията от кобурите на кръста си, прозявахме се, а старите полицаи разказваха истории.
Това беше една ужасяваща сбирщина от мъже, мъже о, полицейски душици, всички, с изключение на Реми и мен. Реми просто се опитваше да свърже двата края, аз също, но тези мъже жадуваха да арестуват и да получават похвали от началника на градската полиция. Дори разправяха, че ако не опандизиш поне един нещастник в месеца, ще те изхвърлят от работа Аз се задавях при мисълта, че ще трябва да арестувам някого. И се случи така, че в нощта, когато се отприщи адът, бях пиян колкото и лагерниците.
Според разписанието цели шест часа през тази нощ оставах съвсем сам на стража — единственият полицай на терена; а в бараките като че се бяха напили всички до един. Защото корабът им отплаваше на другата сутрин. Пиеха като моряци в нощта преди вдигане на котва. Седях в канцеларията с крака върху кантонерката и четях увлекателна книга за приключения в Орегон и Северните щати, когато изведнъж усетих, че в обичайно тихата нощ клокочи силно оживление. Излязох. Във всяка проклета барака на лагера светеха лампите. Мъже крещяха, бутилки трещяха. Трябваше да се справям или край с мен. Грабнах фенерчето, приближих се до най-шумната врата и почуках. Някой я открехна на една педя.
— Какво искаш пък ти?
— Тази нощ аз охранявам лагера — отговорих — и вие, момчета, ще трябва, доколкото можете, да пазите тишина. — Или някаква подобна глупава забележка. Тръшнаха вратата пред лицето ми. Останах втренчен в дървената плоскост пред носа ми. Съвсем като в уестърн; дошъл бе моментът да отстоявам авторитета си. Почуках отново. Този път отвориха широко. — Слушайте, приятели — казах им. — Нямам желание да ви досаждам, но ще си загубя работата, ако прекалите с шума.
— Кой си ти бе?
— Пазач съм тук.
— Не сме те виждали досега.
— Ето ми значката.
— А за какво ти е това пукало, дето си си окачил на задника?
— Не е мое — казах извинително. — Взех го назаем.
— Ела да пийнем, проклетнико. — Нямах нищо против. Ударих две.
— Е, момчета — заръчах им подир това, — нали няма да вдигате шум, а? — Иначе ще ми разгонят фамилията, не се шегувам.
— Добре, детенце — отвърнаха те. — Върви да си правиш обиколките. И ако ти се пие, върни се за още едно.
Обиколих така всички врати и съвсем скоро бях пиян колкото всички останали. В задълженията ми влизаше призори да издигам американското знаме на шейсетфутов стълб и тази сутрин го вдигнах с долната част нагоре, след което се прибрах в къщи и си легнах. Когато същата вечер се появих на работа, старите полицаи седяха настръхнали в канцеларията.