Остави ме на юг от Бейкърсфийлд и тогава започна за мен голямото приключение. Застуди се. Облякох тъничкия войнишки шлифер, който си бях купил за три долара от Оукланд, и затреперах на пътя. Стоях пред мотел в натруфен испански стил, който блестеше като бисер в нощта. Колите профучаваха край мен, по посока на Ел Ей. Аз им махах неистово. Беше страшно студено. Стоях така цели два часа, досред нощ, и псувах ли, псувах. Съвсем се повтори историята от Стюарт, Айова. Не ми оставаше друго, освен да похарча над два долара за автобус, за да измина останалите мили до Лос Анджелис. Повървях обратно покрай автострадата до Бейкърсфийлд, стигнах до автобусната гара и седнах на една пейка.
Бях си купил билет и чаках автобуса за Ел Ей, когато внезапно една изумително красива мексиканка в панталони пресече зрителното ми поле. Заедно с други пътници тя слизаше от един автобус, току-що спрял за почивка с мощна въздишка на спирачките. Гърдите й се очертаваха под дрехата стегнати и истински; тесният й ханш изглеждаше прелестно; косата й беше дълга и лъщящо черна; а очите й — бездънни, необятни синеви — таяха свенливост. Как не съм в нейния автобус! И както всеки път, когато срещам момиче, което ми харесва, а то пътува из този преголям свят в обратна на моята посока, болка прободе сърцето ми. По високоговорителя подканиха пътниците от автобуса за Ел Ей. Вдигнах сака си и се качих, и кого да видя седнал вътре сам — мексиканката. Отпуснах се на мястото точно до нейното през пътеката и веднага започнах да кроя планове. Бях тъй самотен, тъжен, уморен, треперещ, отпаднал и убит, че успях да събера смелост, смелостта, необходима да заприказваш непознато момиче, и пристъпих към действие. Но дори при това положение, пропилях пет минути, като се потупвах по бедрата в тъмното, додето автобусът се носеше по пътя.
Ако ще да пукнеш, но трябва да я заговориш! Проклет глупак, хайде де! Какво ти стана? Не си ли опротивял вече достатъчно сам на себе си? И преди да осъзная какво правя, аз се наведох към нея през пътеката (тя се опитваше да заспи) и казах:
— Мис, ако искате, използвайте шлифера ми вместо възглавница.
Тя ме погледна и ми отвърна с усмивка:
— Не, благодаря ви.
Облегнах се назад разтреперан; запалих фас. Изчаках да ме погледне с тъжния бърз поглед на любовта, станах на мига и се наведох към нея.
— Мога ли да седна до вас, мис?
— Щом желаете.
И седнах.
— За къде сте?
— Ел Ей. — Влюбих се в начина, по който каза „Ел Ей“; изобщо ми харесваше как всички от Крайбрежието произнасят Ел Ей; та нали в края на краищата той е единственият им незаменим златен град.
— И аз съм за там! — извиках. — Много се радвам, че ми позволихте да седна до вас, чувствах се безкрайно самотен, напоследък съм пропътувал адски много път. — И започнахме да си разказваме историите. Нейната е следната: имала мъж и дете. Мъжът й я биел, затова го оставила, там в Сабинал, на юг от Фресно, и тръгнала за Ел Ей, за да поживее известно време при сестра си. Оставила малкия си син при родителите си — гроздоберачи, които живеели в барака сред лозята. Какво друго можела да стори, освен да си блъска главата и да полудее. Изпитах силно желание да я прегърна. Говорихме, говорихме. Призна, че й било приятно да си приказва с мен. Скоро след това спомена, че и на нея й се ходело в Ню Йорк. „Може да отидем двамата!“ — засмях се аз. Автобусът изрева нагоре по прохода Грейпвайн, а после се гмурнахме в ярки плисъци от светлини. Без предварително да се питаме, ние вече се държахме за ръце и по същия безмълвен, красив и чист начин решихме, че когато си наема стая в Ел Ей, тя ще дойде при мен. Цялото ми тяло до болка копнееше по нея; зарових глава в красивата й коса. Крехките й раменца ме влудяваха; притисках я и пак я притисках. И на нея й харесваше.
— Харесва ми така, харесва ми — отрони тя, затворила очи. Обещах й красива любов. Поглъщах я с очи. Вече си бяхме разказали историите; притихнахме в мълчание и в сладко очакване. Тъй просто беше. Който иска, нека си ги има всички Пийчиси и Бетини, и Мерилута, и Рити, и Камий, и Инеси на този свят; но това е момичето за мен, моят тип женска душевност и аз й го казах. Тя ми призна, че е забелязала как я гледам на автобусната гара. „Помислих си, че си добро момче, студент.“