— Наистина съм студент! — уверих я. Автобусът пристигна в Холивуд. В сивата мръсна зора, подобно на зората от филма „Пътешествията на Съливан“, когато Джойл Макрий се среща с Вероника Лейк в една закусвалня, тя спеше на скута ми. Аз гледах жадно през прозореца: къщи с гипсови орнаменти, палми, автокина, авторесторанти, всякакви лудости, дрипавата обетована земя, приказният край на Америка. Слязохме от автобусна на Главната улица и тя не беше по-различна от улиците, на които слизате от автобусите в Канзас, Чикаго или Бостън — червенотухлени сгради, мръсни типове, които се мотаят наоколо, трамваи, които скрибуцат в безнадеждната зора, блудният мирис на големия град.
В този миг нещо ми стана и, не знам защо, изведнъж си наумих глупавата, шантава идея, че Тереза или Тери — както се казваше тя — е една малка проститутка, която снове по автобусите и гледа да обере парите на някой пътник: нарежда му среща като нашата в Ет Ей, води мухльото първо на закуска в заведение, където я причаква нейният сутеньор, а после в определен хотел, където сутеньорът нахълтва с пистолет или с нещо подобно. Никога не й признах подозрението си. Преглъщахме закуската, а един сутеньор не сваляше очи от нас; въобразих си, че Тери му дава тайни знаци с очи. Бях уморен и се чувствах чужд и изгубен в това отвратително далечно място. Тъпоумието на страха замъгли разсъдъка ми и аз започнах да се държа дребнаво и недостойно.
— Познаваш ли оня там? — попитах я.
— Кого имаш пред вид, скъ-пи?
Не задълбах по-нататък. Тя беше бавна и протакаше всичко, което вършеше; трябваше й много време, за да закуси; дъвчеше едва-едва, загледана пред себе си, изпуши цигара и продължи да говори, а аз — същински изтерзан призрак — подозирах, че удължава всяко свое движение, за да печели време. Това май беше болестен пристъп. Изпотих се, докато вървяхме с нея по улицата ръка за ръка. В първия хотел, на който налетяхме, имаше свободни стаи и докато се осъзная, вече заключвах вратата отвътре, а тя седеше на леглото и събуваше обувките си. Целунах я вяло. Най-добре е да не научи. Знаех, че за да се отпуснат нервите ни, имаме нужда от уиски, особено аз. Изхвърчах навън и търчах и се лутах цели дванайсет преки, докато купя половинка уиски от една будка за вестници. Тичах и по обратния път, но вече изпълнен с енергия. Тери беше в банята и се решеше. Налях щедро в една водна чаша и двамата отпихме големи глътки прекрасно благодатно питие, струваше си мъчителния набег. Застанах зад нея и затанцувахме така пред огледалото в банята. Започнах да й разказвам за приятелите си на изток.
— Трябва да те запозная с едно страхотно момиче, което се казва Дори. Знаеш ли каква е дълга — шест фута и е с червена коса. Ако дойдеш в Ню Йорк, тя ще ти помогне да си намериш работа.
— Каква ти е на тебе тази дълга червенокоса жена? — попита Тери подозрително. — Откъде накъде ми разказваш за нея? — С простоватата си душа тя не бе схванала радостната възбуда на думите ми. Не й отговорих. Тя взе да се напива в банята.
— Ела в леглото! — подканих я.
— Двуметрова, значи? А аз си мислех, че си почтено момче, студент, погледнах те, че си с хубав пуловер, и си казах: „Ох, че е симпатичен!“ Ама не! И не! И не! И ти си проклет сутеньор, като всички останали!
— Какво изобщо говориш?
— Не ми разправяй само, че тая, дългата червенокоса, не била „мадам“, та аз подушвам коя жена е „мадам“, щом чуя две думи за нея бе, а ти, ти излезе просто сутеньор като всички, които ми пресичат пътя, всички мъже са сводници.
— Слушай, Тери не съм сутеньор. Кълна ти се в Библията, не съм сутеньор. Откъде накъде? Искам само теб.
— През цялото време си мислех, че съм срещнала порядъчно момче. Толкова се зарадвах, рекох си: браво, Тери, ето едно истинско почтено момче, а не мошеник.
— Тери — умолявах я от все сърце. — Моля те, изслушай ме и разбери, че не съм сутеньор.
Само преди час аз си мислех, че тя е изнудвачка. Колко тъжно. Нашите до лудост обременени съзнания бяха дерайлирали. Проклет живот, колко ли не я убеждавах и придумвах, а после побеснях, рекох си: какво съм седнал да се моля на някаква си малка мексиканска глупачка и направо й го казах: без да му мисля, грабнах червените й обувки, запратих ги във вратата на банята и й изкрещях да се маха „Хайде, изчезвай!“ Щях да поспя и да забравя; имах си свой собствен живот, свой собствен, завинаги тъжен и дрипав живот. В банята настъпи мъртва тишина. Съблякох се и си легнах.
Тери излезе просълзена от покаяние. Със своя простоват, дребен и смешен ум тя бе решила, че един сутеньор не замеря вратите с женски обувки и не гони жените си. В благоговейната, сладка тишина тя се съблече гола и мушна крехкото си тяло между чаршафите при мен. Беше кафяво като грозде. Видях цезаровия белег на нещастния й корем; ханшът й беше толкова тесен, че не би могла да даде живот на дете, без да се разцепи. Краката й бяха като мотовилки. Беше висока само четири фута и десет инча. Любих я в ласкавата умора на утрото. После, като два изтощени ангела, окаяно заседнали в една лосанджелиска плитчина, но открили най-съкровеното и най-сладко нещо в живота, спахме до късно следобед.