Тази нощ срещнах Призрака от Съскуехана. Призракът беше съсухрен дребен старец, който носеше хартиена торбичка и твърдеше, че отива към „Канади“. Вървеше много бързо, заповяда ми да го следвам и каза, че някъде пред нас имало мост, по който сме можели да минем. Беше около шейсетгодишен; говореше безспир какво ядял, колко масло му давали за патачинките, колко допълнителни филии хляб, как от верандата на не знам кое старопиталище в Мериланд някакви старци го извикаш и го поканили да прекара с тях края на седмицата, как взел хубава гореща баня преди тръгване; как намерил чисто нова шапка покрай едно шосе във Вирджиния и его я на главата му; как обикалял по градовете всички пунктове на Червения кръст и показвал удостоверенията си за участие в Първата световна война: как Червеният кръст в. Харисбърг не бил достоен за името си; как се оправял сам в този труден свят. Но доколкото можех да разбера, той беше просто един полупорядъчен любител на пешеходството, който кръстосваше надлъж и нашир цялата източна пустиня, обикаляше пунктовете на Червения кръст и от време на време изпросваше някой и друг цент по ъглите на главните улици. А сега скитосвахме двамина. Извървяхме седем мили покрай скръбната Съскуехана. Ужасяваща река. От двете страни на потайните й води се надвесват, като космати призраци, скали, обрасли в храсталаци. Мастилената нощ потуля всичко. Само понякога откъм железопътната линия оттатък реката току ще лумне грамадно червено сияние на локомотив и ще озари скалите, от които те побиват тръпки. Дребничкият старец изведнъж каза, че имал добра бутилка в торбичката си, и спряхме, за да я изрови.
— Тук някъде трябва да имам една добра бутилка — купих си я във Фредерик, Мериланд. Дявол да я вземе, защо не я намирам, да не съм я забравил на тезгяха във Фредериксбърг?
— Искаш да кажеш — Фредерик.
— Не, не, Фредериксбърг, щата Вирджиния?
Непрекъснато говореше нещо за Фредерик, щата Мериланд, и за Фредериксбърг, щата Вирджиния. Вървеше по платното право към раззиналата паст на връхлитащото движение и няколко пъти на косъм не го сгазиха. Аз се бъхтех в канавката. И всеки миг очаквах бедният откачен човечец да политне мъртъв в нощта. Така и не намерихме неговия мост. Оставих го край един железопътен подлез и тъй като цял бях вир-вода от ходенето, смених си ризата и облякох два пуловера; една крайпътна кръчма осветяваше отдалеч моите тъжни усилия. В това време едно семейство мина по притъмнелия път и се почуди какво правя. Най-странното бе, че в тази затънтена пенсилванска кръчма един тенор-саксофон извиваше прекрасен блус; послушах и въздъхнах. Отново силно заваля. Един човек ме върна на стоп в Харисбърг и ми каза, че съм тръгнал по грешен път. Изведнъж зърнах дребничкия скитник, който стоеше под една тъжна улична лампа с вдигнат палец — горкият самотник, горкият загубен някогашен младеж, а сега съкрушен призрак на безпаричната пустош. Разказах с две думи историята му на моя шофьор и той спря, за да извика на стареца:
— Ей, приятел, този път води на запад, а не на изток.
— Ха! — отвърна му дребничкият призрак. — Ти ще ми кажеш, че не познавам пътя. Та аз ги кръстосвам тия земи от години бе. Отивам в Канада.
— Но това не е пътят за Канада, а за Питсбърг и Чикаго.
Дребничкият старец ни презря и отмина. Накрая от него се виждаше само бялата поклащаща се торбичка, а след миг и тя се разтопи в мрака на скръбните Алегански планини.
Преди да срещна Призрака от Съскуехана, бях убеден, че цялата дива Америка се намира на Запад. Ама не, оказа се, че дива пустош има и на Изток; същата пустош, по която Бен Франклин се е блъскал с каруца, докато е бил пощенски раздавач;същата като от времето, когато Джордж Вашингтон свирепо се е сражавал с индианци, когато, в Пенсилвания, Даниъл Бун разказвал разни истории на светлината на лагерните фенери и обещавал да намери Пролуката, когато Брадфорд построил своя път и когато мъжете здравата се веселили из селищата от дървени постройки. Необятните пространства на Аризона не съществуваха за дребния старец, а само обраслата с храсти пустош на Източна Пенсилвания, Мериланд и Вирджиния и черните пътища, които криволичеха между скръбните реки Съскуехана. Мононгахела, старата Потомак и Монокаси.