— Разбира се, Дийн, приятели сме.
Той почти се изчерви. И с мъка изплю камъчето: искаше да спя с Мерилу. Не го попитах защо, знаех, че умира да види как изглежда Мерилу с друг мъж. Предложи идеята, когато седяхме в бар „Рици“; бяхме обикаляли цял час преди това по „Таймс Скуеър“, за да търсим Хасъл. „Рици“ е най-долнопробно го свърталище в целия квартал около „Таймс Скуеър“; сменя си име го всяка година. Влезеш ли в него, няма да видиш ни едно момиче, дори в сепаретата, а само навалица от млади мъже, облечени в какви ли не шарении, от най-евтините червени ризи до суинг-костюмите15. Този бар е и свърталище на жигола — онези момчета, които търсят препитание нощем при окаяните дърти хомосексуалисти от Осмо авеню. Дийн влезе в бара, присвил очите си до цепки, за да не изпусне ни едно лице. А вътре бесни негри-педерасти, навъсени мъжаги с патлаци, моряци с ками, мършави апатични наркомани и тук-там по някое спретнато облечено ченге на средна възраст, което се мъчи да мине за посредник от конни състезания, а всъщност се навърта отчасти поради личен интерес, отчасти служебно. Идеалното място за молба като тази, която ми отправи Дийн. Какви ли не злокобни планове се излюпват в „Рици“ — те просто витая из въздуха, — съпроводени от какви ли не сексуални изстъпления. Един касоразбивач например предлага на някоя отрепка не само удар на четиринайсета улица, но и да спят заедно. През 1945 година Кинси прекара дълги часове в „Рици“, за да интервюира посетителите; случих се там вечерта, когато пристигна неговият асистент. Тогава взеха интервюта от Хасъл и от Карло.
Качихме се в колата на Дийн, върнахме се в бърлогата и заварихме Мерилу в леглото. Дънкъл разхождаше призрака си някъде из Ню Йорк. Дийн съобщи на Мерилу какво сме решили. Тя каза, че е очарована. Аз не бях толкова сигурен за себе си. Трябваше да докажа, че ще се справя. Леглото беше хлътнало в средата, защото някога е било смъртен одър на изключително едър човек. Мерилу лежеше в хлътнатината, а Дийн и аз седяхме от двете й страни, кацнали върху издигнатите краища на матрака, и не знаехме какво друго да кажем. Най-после аз продумах:
— По дяволите, не мога да го направя.
— Хайде, давай, нали обеща! — подкани ме Дийн.
— А Мерилу? — опъвах се аз. — Не сме я попитали какво мисли тя.
— Давай! — каза Мерилу.
Тя ме прегърна и аз се опитах да забравя, че старият Дийн е там. Но щом помислех, че седи до нас в мрака и слухти за всеки звук, не можех да направя нищо друго освен да хихикам. Ужасно беше.
— Трябва и тримата да се отпуснем — каза Дийн.
— Боя се, че няма да мога. Защо не отскочиш за минутка до кухнята?
Дийн отиде. Мерилу беше прелестна, но аз й пошепнах:
— Почакай само, докато ми станеш любовница в Сан Франциско: това сега не ми е по сърце.
Прав бях и тя го знаеше. Бяхме като три деца на земята, които се опитват да разрешат нещо в нощта, но в мрака пред тях тегне цялото бреме на отминалите столетия. В апартамента настъпи странна тишина. Станах, потупах Дийн и му казах да си отиде при Мерилу; после се оттеглих на дивана. И дълго слушах блаженото бърборене на Дийн, докато креватът лудо скърцаше. Само мъж, прекарал пет години в затвора, може да стигне до такива уязвими умопомрачени крайности: да моли пред дверите на нежния първоизвор, този безумен поклонник на чисто физическото начало на блаженството в живота, да търси сляпо пътя, по който е дошъл, за да се върне по него. Това беше последица от годините, прекарани в гледане на еротични снимки зад решетките, в гледане на краката и гърдите на жени от разни жълти списания; в съпоставяне на коравите стоманени коридори с мекотата на жената, която не е там. В затвора човек си обещава правото на живот. Дийн никога не бе зървал лицето на майка си. Всяко ново момиче, всяка нова жена, всяко ново дете само умножаваха онова, което е било отнето от него. Къде беше баща му — старият скитник Дийн Мориарти Тенекеджията, който се е лашкал по товарни влакове, бъхтал се е като мияч в кухните на гарови закусвални, клатушкал се е и се е завалял по уличките в пиянските си нощи, омаломощен се е сгромолясвал върху купчини въглища, изхвърлял е един по един пожълтелите си зъби в канализациите на Запада? Дийн имаше всичкото право да умира безброй пъти в сладката, до смърт изпиваща любов на своята Мерилу. Аз нямах желание да му преча, исках само да го следвам.
Карло се завърна призори и облече хавлията си. В тия дни той вече изобщо не спеше.
— Ау! — изпищя той, бесен от бъркотията на пода — навред разхвърляни панталони и рокли, фасове, мръсни чинии, разтворени книги: бяхме провели голям диспут. Всеки ден светът се завърташе със стон, всяка нощ ние се впускахме в нашите ужасяващи откривателства. Веднъж Мерилу се появи цяла насинена, тъй като се бе сбила за нещо си с Дийн; неговото лице пък беше изподрано. Време бе да тръгваме.
15
Крещящоярък мъжки костюм, състоящ се от дълго сако с дебело подплатени рамене, тесни панталони, натрапчиво голяма папийонка и обувки с дебели подметки. Това е облеклото на мексиканците и порториканците от гетата за цветнокожи през 40-те и 50-те години. — Б.пр.