— Накъде сега? Накъде? — крещеше Дийн.
Решихме най-напред да се поизмием на някоя бензиностанция и да разпитаме къде се намира улицата на Бул. В сънливия речен залез навсякъде играеха малки деца: момичета, превързали косите си с шарени шалчета, в памучни блузи, без чорапи, сновяха около нас. Дийн хукна нагоре по улицата, за да не изпусне нещо. Оглеждаше се, кимаше, потриваше корем. Големия Ед седеше в колата отзад, нахлупил шапка ниско над очите си, и се хилеше на Дийн. Аз седях върху калника. Мерилу беше в дамската тоалетна. От обраслите с храсталаци брегове, където все по-малко мъже ходеха на риболов с въдици, и от сънните странични ръкави на делтата, разпростряла се надалеч по червенеещата се земя, огромната гърбица на разпененото главно течение с неописуемо боботене се виеше около Алджиърс като змия. Някой ден водата ще отнесе дремещия полуостровен Алджиърс с цялата олелия и колибите му. Слънцето се наклони, буболечки скачаха, страховитата вода ревеше.
Пристигнахме пред къщата на Стария Бул Лий, която се намираше извън града, близо до речната дига, на един път, пресичащ блатисто поле. Къщата представляваше стара съборетина, обиколена от веранда с продънен под, а в двора й растяха плачещи върби; тревата беше висока цял ярд, старата ограда — полегнала, оборът — порутен. Не се виждаше жива душа. Спряхме колата посред двора и видяхме корито на задната веранда. Слязох и отидох до вратата от мрежа. Отвътре стоеше Джейн Лий, засенчила с ръка очите си срещу слънцето.
— Джейн! — възкликнах. — Аз съм. Дойдохме.
Разбрала беше и без да й казвам.
— Да, виждам. Бул не е вкъщи в момента. Онова там пожар ли е, или нещо друго?
Двамата погледнахме към слънцето.
— Слънцето ли имаш пред вид? — попитах я.
— Разбира се, че не — чух сирени нататък. Нима не забелязваш, че сиянието е особено?
Беше в посока към Ню Орлиънс; облаците бяха малко странни.
— Нищо не виждам.
Джейн изсумтя:
— Старият Парадайз не се е променил.
Така се поздравихме след четири години; Джейн бе живяла у нас в Ню Йорк, когато бях женен.
— А Галатия Дънкъл тук ли е? — попитах я.
Джейн още търсеше пожара си; в ония дни тя вече поглъщаше по три туби с опиати дневно. Лицето й — някога закръглено, с немска хубост — беше станало каменно, червено, мършаво. Беше прекарала детски паралич в Ню Орлиънс и леко накуцваше. Дийн и тайфата се измъкнаха смутени от колата и криво-ляво се разположиха. Галатия Дънкъл излезе от достолепното си уединение в задната част на къщата, за да посрещне своя мъчител. Галатия беше сериозно момиче, бледа и като че ли всеки миг щеше да избухне в сълзи. Големия Ед прокара пръсти през косата си и каза „здрасти“. Тя го гледаше втренчено.
— Къде се загуби? Защо направи това с мен? — И хвърли мръсен поглед към Дийн; картинката й беше ясна. Дийн не й обърна никакво внимание; занимаваше го само мисълта да се нахрани; попита Джейн намира ли се нещо вкъщи. От този миг започна суматохата.
Горкият Бул се върна със своя шевролет и свари в къщата си нашествие от откачени: мен все пак поздрави с топлота и сърдечност, каквито отдавна не бях забелязвал у него. Купил бе тази къща в Ню Орлиънс с пари, припечелени от отглеждането на едрозърнест грах в Тексас; хванал се бил на тая работа с някакъв приятел от училище, чийто баща — хем побъркан, хем паралитик — починал и оставил голямо богатство. Самият Бул получаваше от родителите си по петдесет долара на седмица, което съвсем не беше зле, само дето той харчеше приблизително толкова всяка седмица, за да засища наркотичния си глад, а и жена му не му излизаше евтино, като изгълтваше упойващи таблетки за около десет долара на седмица. Бюджетът им за прехрана навярно беше най-ниският в страната; те почти не ядяха; нито пък децата им — но и това не ги тревожеше. Имаха две приказни деца: Доуди, осемгодишна, и малкият Рей — на една годинка. Рей търчеше гол-голеничък по двора, лъчезарен, сякаш беше дете на дъгата. Бул му викаше „малкото зверче“, заимствал бе израза от У. К. Фийлдс. Та Бул вкара колата си в двора, изтърколи се от нея крайник по крайник, приближи се унило към нас — с тъмни очила, филцова шапка и занемарен костюм, дълъг, тънък, странен, неразговорлив — и продума: