Събуди се със стряскане призори. И се понесохме с рев нататък, а час по-късно пушеците на Де Мойн се проточиха над зелените нивя пред нас. Той поиска да закуси, при това без да бърза, затова аз продължих право към Де Мойн, до който оставаха близо четири мили, с колата на две момчета от университета в Айова; странно ми беше, че седя в чисто новичка удобна кола и слушам момчетата да си говорят за изпити, докато с приглушено и плавно бръмчене навлизахме в града. Исках хубаво да се наспя, цял ден. Затова отидох в младежкото общежитие да си взема стая; но нямаше свободни и инстинктивно се запътих към железопътните линии, а в Де Мойн ги има колкото си щете. Хвърлих котва в старо мрачно хотелче, близо до локомотивното депо, и изкарах дълъг сън върху голямо, чисто, твърдо, бяло легло, с мръснишки надписи, издълбани в стената до възглавницата ми, и с плътно спуснати олющени жълти капаци на прозорците, за да крият опушения пейзаж на депото. Когато се събудих, слънцето аленееше и тогава, в един странен миг, за пръв и единствен път в живота си почувствах осезаемо, че не зная кой съм — намирах се далеч от къщи, объркан и уморен от пътуването, в евтина хотелска стая, която така и не бях огледал, чувах свистене на пара отвън, скърцане на стари хотелски греди, стъпки отгоре и всякакви други тъжни шумове, гледах високия попукан таван и в продължение на петнайсетина необикновени секунди наистина не знаех кой съм. Не се уплаших; просто бях някой друг, странник, животът ми като че бе населен с духове, живот на призрак. Намирах се в средата на Америка, на разделителната линия между Изтока на моята младост и Запада на моето бъдеще, и може би затова този странен ален следобед ме сполетя тъкмо там и тогава.
Но трябваше да се размърдам и да престана да се вайкам, така че грабнах сака си, казах довиждане на възрастния съдържател, седнал до плювалника, и отидох да хапна. Отново ядох щрудел със сладолед — колкото по-дълбоко навлизах в Айова, толкова щруделите ставаха по-големи, а сладоледите — по-вкусни. Накъдето и да погледнех този следобед в Де Мойн, виждах групички от най-красиви момичета — връщаха се от училище — но точно сега нямах време за такива мисли, затова си обещах разврат в Денвър; Карло Маркс вече беше в Денвър; Дийн също беше там; и Чад Кинг, и Тим Грей — Денвър беше родният им град; и Мерилу бе там; а бях дочул и за голяма тайфа, из която се подвизавали Рей Ролинс и неговата красива сестра Бейб Ролинс; и две келнерки, познати на Дийн, сестрите Бетънкорт; та дори и Роуланд Мейджър, моят стар приятел от училище, който също пишеше, и той беше там. Едва чаках да ги видя, предвкусвах срещата ни с радост и нетърпение. Затова подминах хубавите момичета на Де Мойн, а те са най-красивите на този свят.