— Нали помниш какво ти разказах за пътуването си от Ню Мексико до Ел Ей? — извика Дийн. — Ей така висях, но не се отказах…
Върнахме се при момичетата след час и естествено те бяха побеснели. Ед и Галатия бяха решили да останат в Ню Орлиънс, да си вземат стая и да работят. Бул, на когото цялата тайфа вече започваше да дотяга, нямаше нищо против. Първоначалната покана всъщност беше само до мен. В дневната, където спяха Дийн и Мерилу, целият под беше изпокапан с петна от конфитюр и кафе и навсякъде се търкаляха захвърлени тубички от наркотични таблетки; а което бе най-лошото, тази стая беше работилницата на Бул и той не можеше да се труди над лавиците си. Горката Джейн стигна до лудост от непрекъснатото скачане и тичане на Дийн. Ние чакахме поредния чек с моята стипендия, за да продължим нататък; леля бе обещала да ми го препрати. Тогава тримата — Дийн, Мерилу и аз — щяхме да се ометем. Когато чекът пристигна, осъзнах, че ми е крайно неприятно да напусна така изведнъж чудесната къща на Бул, но Дийн щеше да се пръсне от енергия и бе готов за път.
Един ден, по тъжен червен здрач, най-после насядахме в колата, а Джейн, Доуди, малкият Рей, Бул, Ед и Галатия стояха сред високата трева и се усмихваха. За довиждане. В последния момент между Дийн и Бул се получи някакво недоразумение за пари; Дийн поиска заем. Бул му отговори, че и дума не може да става. Разпали се ожесточението на тексаските дни. Бившият затворник Дийн отново започваше да настройва, хората срещу себе си. Той се разкиска истерично, без пет пари да дава за нищо; заигра спипа на панталона си, завря ръка под полата на Мерилу, шумно заопипва коленете й, запени се и забърбори:
— Скъпа, ти знаеш, а и аз знам, че всичко между нас най-после е ясно, дори и до най-абстрактната метафизична или каквато и да е друга дефиниция, която ти би искала да уточниш или нежно да наложиш, или да изследваш произхода й… — и така нататък; колата изрева и ние отново се носехме към Калифорния.
8
Какво чувство изпитваш, когато се отдалечаваш с кола от свои хора и ги гледаш как се смаляват в прерията зад теб, докато черните точици, в които са се превърнали, съвсем се стопят? Изпитваш чувство за безкрая на света, издигнал свод над теб, и чувство за раздяла. Но ние едва чакахме да започнем следващата луда авантюра под небето.
Подкарахме през древната знойна светлина на Алджиърс, обратно на ферибота, обратно към опръсканите с тиня, изкорубени стари черупки отсреща в реката, обратно през канала, и в моравия мрак излязохме на двулентовия път към Батън Руж; оттам свихме на запад и прекосихме Мисисипи на едно място, което се казваше Порт Алън. При Порт Алън реката се разпенва в мъгла от ситни капчици и дъх на рози и в този влажен мрак ние се завъртяхме в кръг при жълтата светлина на йодните фарове, докато под някакъв мост изведнъж лъсна огромното черно течение, и отново прекосихме вечността. Какво е Мисисипи — окъпана тленна плът в дъждовната нощ, меко цамбуркане откъм клюмналите брегове на Мисури, разтваряне, стичащи се води във вечното речно корито, дял от кафявия водовъртеж, пътуване покрай безкрайни долини, дървета и диги, надолу, надолу, покрай Мемфис, Грийнвил, Юдора, Виксъбг, Натчес, Порт Алън, Порт Орлиънс и Порт-ъв-дъ-Делтас, покрай Поташ, Венис, Големия Нощен Залив и навън.
По радиото предаваха криминална пиеса, аз погледнах през прозореца, видях рекламата „Използвайте само боята на фирмата «Купър»“, измърморих „О’кей, ще я използваме“, а колата ни вече пореше смолисточерната нощ на луизианската прерия — Лотел, Юнис, Кайндър и Де Куинси, схлупени западняшки градчета, които ставаха все по-разкаляни, колкото повече се приближавахме до Сабин. В Олд Опълусас влязох в една бакалница, за да купя хляб и сирене, докато Дийн се погрижи за бензин и масло. Бакалницата впрочем се помещаваше в барака; чуваше се как семейството вечеря в задната й част. Почаках минутка; те продължиха да говорят. Взех си хляб и сирене и се изнизах през вратата. Парите ни едва ли щяха да стигнат до Фриско. В същото време Дийн пък задигнал един кашон цигари от бензиностанцията, така че се заредихме за из път — бензин, масло, цигари и храна. Мошениците не познават сладостта на подобна кражба. И Дийн подкара.
Някъде към Старкс видяхме огромно червено сияние в небето пред нас; зачудихме се какво е; след миг вече го пресичахме. Беше огън зад някакви дървета; на пътя бяха паркирани много коли. Изглежда рибари печаха на огъня улова си, но можеше и да е нещо съвсем друго. Към Дюивил навлязохме в особен мрак. И изведнъж се озовахме сред блата.