Можех да бъда в тандем с четирима или петима от фирмата, но ми се падна Тисран. Не се радвам особено. Той обаче твърди, че е очарован. „Двамата с теб сме суперекип — заявява той още от самото начало. — Чувствам, че ще се сработим много добре… (и прави някакво въртеливо движение с ръце, сякаш за да онагледи бъдещия ни сговор).“
Вече познавам този младеж — неведнъж сме си бъбрили до автомата за топли напитки. Обикновено разказва солени вицове. Чувствам, че тази командировка в провинцията ще бъде зловеща.
Малко по-късно влакът вече е потеглил. Сядаме сред група приказливи студенти, които явно учат в търговско училище. Настанявам се до прозореца, за да избегна донякъде околния шум. Тисран вади от дипломатическото си куфарче разни цветни брошури за счетоводен софтуер. Те нямат нищо общо с обучението, което ще провеждаме. Решавам да отбележа този факт. Спътникът ми отвръща неопределено: „О, да, «Сикомор» също е готин…“. След това продължава монолога си. Струва ми се, че по отношение на техническите подробности сто процента разчита на мен.
Носи великолепен костюм с червени, жълти и зелени мотиви — почти като средновековен гоблен. От сакото му се подава кърпичка по-скоро в стил „пътуване до Марс“, съчетана с подходяща вратовръзка. Цялото му облекло издава свръхдинамичния специалист по продажби, нелишен от чувство за хумор. Аз пък нося ватирана канадка и дебел пуловер в стил „уикенд на Хебридските острови“. Представям си, че в играта на роли, която се заформя, аз ще представлявам „експерта по системи и мрежи“, компетентния, но недодялан специалист, който няма време да мисли за облеклото си и е дълбоко неспособен да води диалог с потребителя. Това напълно ме устройва. Прав е — добър екип сме.
Като вади всички тези брошури, се питам дали не се опитва да привлече вниманието на седящото вляво от него момиче — студентка от търговското училище, голяма красавица, бога ми. Значи, всичките му приказки са предназначени за мен само привидно. Позволявам си да хвърля някой и друг поглед към пейзажа. Започва да се развиделява. Слънцето изгрява, кървавочервено, ужасно червено, над тъмнозелените поля и над обвитите в омара езерца. Малки селища пушат далече в равнината. Гледката е прекрасна, леко страховита. Тисран не й обръща внимание, но затова пък се опитва да привлече погледа на студентката отляво. Проблемът на Рафаел Тисран — всъщност основната негова черта — е, че е много грозен. Толкова грозен, че видът му отблъсква жените и те не искат да спят с него. Той обаче не се отказва, опитва с всички сили, но не се получава. Не го искат и това е.
И все пак тялото му е близко до нормата: той е средиземноморски тип, макар и леко пълен — както се казва, „набит“. Освен това плешивината му явно напредва бързо. Е, всичко това се ядва, но големият проблем е лицето му. Фасонът му е точно жабешки — дебели, груби, широки, безформени черти, пълна противоположност на красотата. Лъскавата му пъпчива кожа сякаш непрекъснато отделя някаква мазна слуз. Носи бифокални очила, защото на всичкото отгоре е силно късоглед, но се боя, че дори и да носеше контактни лещи, това не би решило проблема. Освен това при разговор му липсва финес, фантазия, хумор, няма абсолютно никакъв чар (чарът е качество, което понякога може да замести красотата, поне при мъжете; впрочем често се казва „той е много чаровен“ или „най-важен е чарът“ — поне така се казва). При това положение той, разбира се, ужасно страда. Но какво да направя? Гледам си пейзажа.
По-късно той вече говори със студентката. Пътуваме по протежение на Сена — алена, изцяло потопена в лъчите на изгряващото слънце, — човек наистина би си помислил, че реката е от кръв, а не от вода.
Към девет часа пристигаме в Руан. Студентката си взема довиждане с Тисран и разбира се, отказва да му даде телефонния си номер. Той ще изпадне в униние за няколко минути и ще се наложи аз да търся автобус.
Сградата на Департаменталната дирекция по земеделието е зловеща, освен това сме закъснели. Тук работят от осем часа — по-късно ще науча, че често е така в провинцията. Обучението започва веднага. Тисран взема думата — представя се, представя ме, представя и фирмата. Предполагам, че после ще говори за програмирането, за интегрираните софтуери и техните предимства. Би могъл да представи и курса, възприетия от нас метод на работа, много неща. Така без проблем бихме могли да изкараме до обед, особено ако не се лишим от добрата стара кафе пауза. Свалям си канадката, разстилам няколко бумаги край себе си.