После поисква да научи какво „образование“ имаме, вероятно за да се увери, че е по-ниско от неговото (самият той бил инженер по селскостопански, водни и горски науки и очевидно се гордее с това; не знам точно какво означава, но по-нататък ще науча, че тези инженери са особена разновидност висши функционери, които се срещат само в ресора на Министерството на земеделието — нещо като възпитаниците на Висшия институт по администрация, но не чак като тях). В това отношение Тисран напълно го задоволява: твърди, че е завършил Висшето търговско училище в Бастия или нещо такова, на границата на достоверността. А аз си дъвча говеждия стек по беарнски и се преструвам, че не съм чул въпроса. Старшината ме гледа с неподвижното си око и за миг се питам дали няма да се развика: „Отговаряйте, като ви питат!“. Просто извръщам глава в друга посока. Накрая Тисран отговаря вместо мен и ме представя като „инженер по компютърни системи и мрежи“. За да придам достоверност на информацията, казвам няколко думи за скандинавските норми и комутацията на мрежи. Шнебеле заема отбранително положение, като се свива на стола си. А аз отивам да си взема крем карамел.
Следобедът ще бъде посветен на практически занятия с компютър. Тук се намесвам аз. Докато Тисран продължава с обясненията, аз обхождам групите, за да проверявам дали всички разбират и правилно изпълняват упражненията. Справям се нелошо — нали това ми е професията.
Двете мацки често ме викат за помощ — те са секретарки и явно за пръв път сядат пред компютър, поради което често изпадат в паника, впрочем напълно основателно. Но всеки път когато се приближа до тях, Тисран се намесва, без да се колебае да прекъсне експозето си. Струва ми се, че го привлича най-вече едната от тях — вярно, че е сладка, сочна, много секси. Носи черно дантелено бюстие, а под него гърдите й леко шават. Уви — всеки път когато той се приближава до горката малка секретарка, лицето й неволно се сгърчва от погнуса, почти би могло да се каже от отвращение. Съдба.
В седемнайсет часа отново отеква неприятният звънец. Курсистите си събират нещата, готвят се да си тръгват, но Шнебеле се приближава до нас — отровният персонаж явно крие още един коз. Най-напред се опитва да ме изолира чрез предварителна забележка: „Мисля, че този въпрос се отнася по-скоро до специалист по системите и мрежите като вас…“. И излага проблема си: трябвало ли да закупят инвертор, за да стабилизират входящото напрежение на тока, захранващ мрежовия сървър? Досега получавал все противоречиви отговори. Нищо не знам по въпроса и се готвя да му го кажа, но Тисран явно е в суперформа и ме изпреварва мълниеносно: по тази тема наскоро излязло проучване — дръзко твърди той. Изводът бил ясен: от определено ниво на експлоатация инверторът бързо си възвръщал парите, във всеки случай за по-малко от три години. За съжаление, не носел проучването в себе си и дори не му помнел точното заглавие, но обещавал да прати копие веднага щом се върне в Париж.
Браво. Шнебеле се измъква напълно сразен. Дори ни пожелава приятна вечер.
Вечерта засега преминава в търсенето на хотел. По инициатива на Тисран се настаняваме в „Арм Кошоаз“. Хубав хотел, даже много хубав, пък и нали не ние плащаме командировъчните си разходи?
После да сме пийнели по едно. Ама иска ли питане!…
В кафенето избира маса недалече от две момичета. Сяда, а двете си тръгват. Дето има една дума, пълен синхрон. Браво, момичета, браво!
В пристъп на отчаяние той поръчва сухо мартини. Аз се задоволявам с една бира. Нещо ми е нервно, непрекъснато пуша, буквално паля цигара от цигара.
Съобщава ми, че се записал в клуб по гимнастика, за да поотслабне „и за да свалям мадами, разбира се“. Чудесно, нямам никакво възражение.
Забелязвам, че пуша все повече — сигурно поне по четири кутии на ден. Пушенето на цигари е станало единствената истинска свобода в моето съществуване. Единствената дейност, зад която заставам напълно, с цялото си същество. Единственият ми проект.
После Тисран подхваща една от любимите си теми, а именно, че „ние, програмистите, сме царе“. Предполагам, че под това разбира висока заплата, известно професионално уважение, възможност за лесна смяна на работното място. Да, тук е прав. Царе сме.
Той доразвива мисълта си. Аз начевам петата кутия „Кемъл“. Не след дълго той си допива мартинито. Иска да се върне в хотела, за да се преоблече преди вечеря. Добре, чудесно, хайде да тръгваме.
Докато го чакам във фоайето, гледам телевизия. Говорят за студентски демонстрации. Една от тях, в Париж, особено се била разгърнала — според журналистите имало поне триста хиляди протестиращи по улиците. Отначало трябвало да бъде мирна демонстрация, нещо като голям купон. И като всички мирни демонстрации се изродила: на един студент му изболи окото, на някакъв полицай му откъснали ръката от китката и прочее.