На другия ден след тази огромна демонстрация в Париж се провела манифестация в знак на протест срещу „полицейското насилие“, която протекла в атмосфера на „затрогващо достойнство“, по думите на коментатора, който явно е на страната на студентите. Цялото това достойнство леко ми омръзва — сменям канала и попадам на секси клип. Накрая изключвам телевизора.
Тисран се връща, облечен в нещо като вечерен анцуг, черен, със златни кантове, който му придава вид на скарабей. Е, добре, да тръгваме.
По мое внушение отиваме в ресторант от веригата „Флънч“. Там можем да ядем пържени картофи с неограничено количество майонеза (просто си я сипваш на воля от една кофа). Впрочем ще се задоволя с чиния пържени картофи, удавени в майонеза, и с една бира. Тисран пък си поръчва кралски кускус и бутилка „Сиди Брахим“. След втората чаша вино той отново започва да заглежда сервитьорките, клиентките, който падне. Горкото момче. Горкото, горкото момче. Много добре знам защо всъщност цени моята компания — защото никога не говоря за моите приятелки, никога не се хваля със своя успех сред жените. Ето защо си мисли, че има основание да смята (и с право), че по определена причина не водя полов живот, а за него това е едно страдание по-малко, известно облекчение на неговите мъки. Спомням си една неприятна сцена в деня, когато Тисран беше представен на Томасен, който тъкмо беше постъпил в нашата фирма. Томасен е от шведски произход. Много е висок (струва ми се, малко над два метра), страхотно добре сложен, а лицето му е невероятно красиво, слънчево, лъчезарно — все едно гледаш свръхчовек, полубог.
Най-напред Томасен се ръкува с мен, после се приближи към Тисран. Тисран стана и осъзна, че оня го надвишава поне с четирийсет сантиметра. Рязко седна, лицето му пламна, стори ми се, че ще хване другия за гърлото — беше ужасна гледка.
След това на няколко пъти съм ходил с Томасен в провинцията за курсове от същото естество. Много добре се разбирахме. Неведнъж съм забелязвал, че изключително красивите хора често са скромни, любезни, приветливи, внимателни. Трудно създават приятелства, поне сред мъжете. Трябва непрекъснато да полагат усилия, за да омаловажават своето превъзходство, макар и само донякъде.
Слава богу, Тисран никога не е бил командирован с Томасен. Но знам, че всеки път, когато се задава поредица от курсове, той вътрешно се бои и прекарва ужасни нощи.
След вечеря решава, че му се ходело в някое „готино кафене“ Чудесно.
Тръгвам с него и трябва да призная, че този път изборът му се оказва отличен: влизаме в нещо като голямо сводесто мазе със старинни греди, явно автентични. Почти навсякъде са разположени малки дървени маси, осветени от свещи. В огромна камина в дъното гори огън. Цялата обстановка създава усещане за сполучлива импровизация, за симпатичен безпорядък.
Сядаме. Той си поръчва бърбън с вода, аз продължавам с бира. Оглеждам се и си казвам, че този път на моя нещастен спътник може да му се отвори парашутът. Намираме се в студентско кафене, всички са весели, всеки иска да се забавлява. Има няколко маси с по две-три момичета, дори има няколко самотни момичета на бара.
Гледам Тисран с най-добронамереното изражение, на което съм способен. В кафенето момчетата и момичетата се докосват. Жените отмятат косите си назад с грациозни жестове. Кръстосват крака, очакват случай да се изкикотят. Изобщо забавляват се. Сега му е майката да правиш свалки, точно в този миг, на това изключително подходящо място.
Тисран вдига очи от чашата си и ме поглежда иззад очилата. И виждам, че вече няма сили. Не може, няма смелост да опита, писнало му е отвсякъде. Гледа ме. Лицето му леко потреперва. Сигурно е от алкохола — изпи много вино с яденето, глупакът му с глупак. Питам се дали няма да избухне в плач, да ми разкаже отделните етапи от пътя си към Голгота, усещам, че е готов на всякакво подобно нещо — очилата му са леко овлажнели от сълзи.
Няма значение, готов съм да приема и това, да го изслушам докрай, ако трябва, и да го занеса до хотела, но знам, че утре сутринта ще ми е сърдит.
Мълча. Чакам безмълвно. Не виждам нищо смислено за казване. Несигурността трае цяла минута, после кризата отминава. Със странно слаб, почти писклив гласец той казва: „По-добре да си ходим. Утре трябва да ставаме рано“.