Добре, да си ходим. Само да си допием чашите, и тръгваме. Паля последна цигара, отново поглеждам Тисран. Явно е напълно замаян. Тихомълком ме оставя да платя сметката, тихомълком ме последва, когато тръгвам към вратата. Прегърбен, сломен, срамува се от себе си, мрази се, ще му се да е умрял.
Вървим към хотела. Започва да вали. Ето, първият ни ден в Руан свършва. За мен е ясно, за мен е очевидно, че и следващите дни ще бъдат абсолютно същите.
2
Всеки ден е нов ден
Днес в „Новите търговски галерии“ станах свидетел на смъртта на един човек. Най-обикновена смърт, ала Патриша Хайсмит (имам предвид с характерните за реалния живот простота и бруталност, които откриваме в романите на Патриша Хайсмит).
Ето как стана всичко. Когато влязох в частта на магазина, определена за самообслужване, забелязах лежащ на пода човек, но не можах да видя лицето му (по-късно научих от подочут разговор между касиерки, че бил някъде към четирийсетте). Край него вече се бяха струпали няколко души. Минах край тях, като се стараех да не се спирам, за да не проявя нездраво любопитство. Беше около осемнайсет часът.
Не купих много неща: сирене и нарязан хляб, за да вечерям в хотелската си стая (нея вечер бях решил да избегна компанията на Тисран, за да си почина). Известно време се колебах пред бутилките вино, твърде разнообразни, изложени на хорския ламтеж. Проблемът беше, че нямах тирбушон. Освен това не обичам вино. Този аргумент се оказа решаващ и затова предпочетох стекче „Туборг“.
Когато отидох на касата, научих, че човекът е починал, от разговора между касиерките и една двойка мъж и жена, присъствали на операцията по спасяването или поне във финалната й фаза. Жената от двойката беше медицинска сестра. Смяташе, че трябвало да му направят сърдечен масаж, че това можело да го спаси. Не знам, не разбирам, но щом е така, защо не му е направила тя такъв масаж? Чудя се на някои хора.
Във всеки случай изводът, който си направих, е, че човек много лесно може да си умре — или не — при определени обстоятелства.
Не може да се каже, че тази смърт беше особено достойна, предвид всичките хора, които минаваха, които си бутаха количките (беше в часа на най-голям наплив), в тази циркова атмосфера, винаги характерна за супермаркетите. Дори помня рекламната песничка на „Новите галерии“ (може междувременно да са я сменили); припевът по-специално звучеше така: „«Новите галерии» днеееес… Всеки ден е нов ден…“.
Когато излизах, човекът още лежеше там. Бяха увили тялото му с килими или по-вероятно с дебели одеяла и здраво го бяха овързали. Вече не беше човек, а колет, тежък и неподвижен; сега се търсеше решение за неговото транспортиране.
Такива ми ти работи. Беше осемнайсет часът и двайсет минути.
3
Играта на площад „Старият пазар“
Взех донякъде абсурдното решение да остана в Руан за уикенда. Тисран много се учуди. Обясних му, че искам да разгледам града и че нямам нищо интересно за правене в Париж. Всъщност изобщо не ми се разглежда градът.
Иначе има много красиви средновековни останки, наистина очарователни старинни къщи. Преди пет-шест века Руан трябва да е бил един от най-красивите френски градове, но сега изглежда скапан. Всичко е мръсно, кирливо, неподдържано, провалено поради вездесъщите коли, шума, замърсяването. Не знам кой е кмет, но ти стига да се разходиш десет минути по улиците на стария град, за да разбереш, че е абсолютно некомпетентен или корумпиран.
За капак на всичко десетки асоциални типове кръстосват улиците, яхнали мотори или малки мотоциклети със скъсен ауспух. Идват от предградията на Руан, които са в състояние на пълна индустриална разруха. Целта им е да издават остри, максимално неприятни звуци, които да бъдат наистина трудно поносими за гражданите. И определено успяват.
Към четиринайсет часа излизам от хотела. Без да се колебая, тръгвам към площад „Старият пазар“. Той е доста широк, изцяло обграден с кафенета, ресторанти и луксозни магазини. Там са изгорили Жана д’Арк преди повече от петстотин години. В памет на събитието е построена нещо като купчина от странно закривени, наполовина забити в земята бетонни плочи, които при по-внимателен оглед се оказват църква. Има и някакви наченки на градинка, цветни лехи и наклонени повърхности, явно предназначени за любителите на скейтборд, освен ако не са за инвалидните колички — трудно е да се каже. Но комплексността на мястото не се изчерпва с това: насред площада има и магазини под нещо като бетонна ротонда, както и приличаща на автогара постройка.