Броячът за получени обаждания на телефона ми показваше цифрата 1. Това донякъде ме изненада — сигурно беше грешка. В отговор на мое старо съобщение някаква уморено-злобна жена бе просъскала: „Нещастен глупак…“, и бе тряснала слушалката. Така че нищо не ме задържаше в Париж.
Пък и много ми се ходеше във Вандея. От тази област са ми останали много спомени за летувания (е, по-скоро неприятни, но и това е нещо). Бях записал един от тях във вид на анималистично повествование, озаглавено „Диалозите на дакела и пудела“, което би могло да се определи като юношески автопортрет. В последната глава на съчинението едното куче чете на спътника си ръкопис, открит в писалището на младия му господар:
„Миналата година около 23 август се разхождах заедно с пудела си по плажа на Сабл д’Олон. Докато четириногият ми приятел видимо се възползваше неограничено от ласката на морския въздух и от слънчевия блясък (особено жив и приятен в тази късна сутрин), не успях да попреча на менгемето на размисъла да стисне прозирното ми чело и натежалата ми от непосилно бреме глава тъжно бе оборена на гърдите ми.
В такова разположение се спрях пред една девойка, която вероятно беше на около четиринайсет години. Играеше с баща си федербал или някаква друга игра, за която се използват ракети и летящ предмет. Облеклото й се отличаваше с най-откровена простота, защото се състоеше само от бански, и то от долнище. Само че — и тук можем единствено да се преклоним пред подобна последователност — в цялото й поведение бе разгърната несекваща склонност към прелъстителство. Възходящото движение на ръцете й, когато пропускаше топчицата, имаше допълнителното предимство, че при него се изнасяха напред двете кремави полукълба, съставляващи една доста напреднала в растежа си гръд, и най-вече, че беше придружено от развеселена и опечалена едновременно усмивка — в крайна сметка усмивка, преливаща от жизнерадост и явно насочена към всички юноши от мъжки пол, които сновяха в радиус от петдесет метра. Следва да се отбележи, че всичко това се случваше в разгара на дейност от изключително спортно и семейно естество.
Впрочем, както не след дълго си дадох сметка, скромната й хитринка съвсем не беше безрезултатна — щом се приближеха до нея, момчетата залюляваха гръдния си кош и ритмичната ножица на тяхната походка се забавяше в значителна степен. Тогава, извръщайки глава към тях с отривисто движение, предизвикващо в косите й временно разрошване, нелишено от палава грациозност, тя удостояваше най-интересните си жертви с кратка усмивка, мигновено последвана от не по-малко очарователно движение, целящо този път да улучи правилно летящия предмет.
Така за пореден път се връщах към тема за размишление, която от години непрестанно спохожда моите мисли: защо момчетата и момичетата, щом стигнат до определена възраст, прекарват времето си във взаимно ухажване и съблазняване?
Някои ще кажат с любезен глас: «Поради пробуждането на сексуалното им желание, ни повече, ни по-малко — това е». Разбирам тази гледна точка. Самият аз дълго време съм я споделял. Тя има предимството, че е сплотила около себе си множеството мисловни линии, които се кръстосват като прозирно желе на нашия идеологически хоризонт, подобно на голямата центростремителна сила на здравия разум. Поради това би изглеждало дръзко и дори самоубийствено да се сблъскаме челно с непоклатимите й основи. Точно това няма да направя. Твърде далече съм от мисълта да отричам съществуването и силата на сексуалното желание при юношите. Дори костенурките го усещат и в такива смутни времена не рискуват да досаждат на младите си господари. Само че някои сериозни и съвпадащи белези, като например поредица от странни факти, ме доведоха до предположението, че съществува по-дълбока и по-скрита сила, своеобразен екзистенциален възел, от който струи желанието. Досега с никого не съм го споделял, за да не разколебая с непоследователни брътвежи вярата в умственото ми здраве, която хората обичайно изпитват, докато траят нашите взаимоотношения. Но сега убеждението ми е твърдо и е време всичко да бъде казано.
Пример номер 1. Да разгледаме група младежи, които са заедно на купон или на почивка в България. Сред тези младежи има една предварително оформена двойка. Нека наречем момчето Франсоа, а момичето — Франсоаз. По този начин ще разполагаме с конкретен, банален, леснонаблюдаем пример.