Да оставим тези младежи на техните развлекателни дейности, но нека най-напред отделим от техните преживявания една проба от случайни времеви сегменти, които ще заснемем със замаскирана в декора високоскоростна камера. От поредицата наблюдения излиза, че Франсоаз и Франсоа ще прекарат около 37% от времето си в целувки, в докосвания от гальовно естество, накратко, в засвидетелстване на най-голяма взаимна нежност.
Сега да повторим опита, като премахнем гореспоменатата социална среда, тоест да оставим Франсоаз и Франсоа насаме. Съотношението веднага спада на 17 процента.
Пример номер 2. Сега ще ви говоря за едно клето момиче, което се казваше Брижит Бардо. Ами да. В класа ми в последната година от гимназията наистина имаше момиче с фамилно име Бардо, защото такава беше фамилията на баща й. Открих някои сведения за него: бил е железар близо до Трилпор. Жена му не работела — стояла си вкъщи. Тези хора изобщо не ходели на кино. Убеден съм, че не са го правели нарочно. Може би през първите години дори са се забавлявали от това съвпадение… Трудно може да се установи.
Когато се запознах с нея, в разцвета на седемнайсетте й години, Брижит Бардо направо беше отвратителна. Първо беше много дебела, същинско кюфте и дори свръхкюфте, с множество тлъсти гънки, грубо разположени в пресечните точки на шишкавото й тяло. Но дори и да се подложеше на най-ужасно строга диета за двайсет и пет години, от това съдбата й нямаше да стане по-лека. Защото кожата й беше червеникава, бабунеста и пъпчива. А лицето й беше широко, плоско и кръгло, с малки, хлътнали очи и с редки, безцветни коси. Сравнението със свиня наистина се налагаше от само себе си, неизбежно и естествено.
Нямаше си приятелки, нито, разбира се, приятели, така че беше съвършено сама. Никой не й говореше, дори и за упражнение по физика — всеки предпочиташе да се обърне към някой друг. Тя идваше на училище, после се прибираше вкъщи. Никога не чух някой да каже, че я е видял другаде освен в гимназията.
В час някои седяха до нея — бяха свикнали с масивното й присъствие. Също така не я забелязваха и не й се подиграваха. Тя не участваше в дискусиите в час по философия, не участваше в нищо. Не би била по-спокойна дори и на Марс.
Предполагам, че родителите й я обичаха. Какво ли правеше, щом се прибереше вечер у дома? Защото сигурно имаше своя стая с легло и мечета от нейното детство. Навярно гледаше телевизия с родителите си. Тъмна стая и трима души, сплотени от фотонния поток — не ми изниква друга гледка.
В неделите пък прекрасно си представям как близките й роднини я приемат с престорена сърдечност. И братовчедките й, вероятно красиви. Отвратително.
Имаше ли фантазии и ако да, какви? Романтични, в стил сантиментални романи ала Дели?4 Колебая се да си помисля дали изобщо си е мечтала, дори само насън, как някой младеж от добро семейство, който следва медицина, би се наканил един ден да я заведе с колата си кабриолет да разгледат абатствата по нормандския бряг. Освен ако тя не си е сложила предварително качулка на покаяница, придавайки по този начин мистериозен оттенък на приключението.
Хормоналните й механизми сигурно функционираха правилно — няма причина да си мисля обратното. Е, и? Достатъчно ли е това за еротични фантазии? Представяше ли си мъжки ръце, които се застояват между гънките на тлъстия й корем и слизат до слабините й? Питам медицината, но медицината нищо не отговаря. Има много неща относно Бардо, които не успях да изясня, но поне се опитах.
Не стигнах дотам да спя с нея — само направих първите стъпки по пътя, който трябваше да ме изведе дотам. По-точно, започнах да говоря с нея в началото на ноември, няколко думи след часовете, нищо повече, и така в продължение на две седмици. После два-три пъти я помолих да ми обясни някои работи по математика, много внимателно, като гледах да остана незабелязан. Към средата на декември започнах да й докосвам ръката, уж случайно. Всеки път тя реагираше, все едно я бе ударил ток. Беше по-скоро впечатляващо.
Кулминационната точка на нашите отношения настъпи точно преди Коледа, когато я придружих до гарата, за да си хване влака (в действителност автомотриса). Понеже гарата беше на повече от осемстотин метра, инициативата не беше незначителна — дори бях забелязан при изпълнението й. Обикновено в класа ме възприемаха, малко или много, като психичноболен, така че това не нанесе особено голям ущърб на социалния ми имидж.
В онази вечер на перона я целунах по бузата. Не я целунах по устата. Впрочем мисля, че тя парадоксално не би ми позволила, защото макар устните и езикът й никога, ама никога да не бяха преживявали контакта с мъжки език, тя имаше ясно понятие за времето и мястото, в които тази операция трябва да се случи в архетипния процес на юношеския флирт, дори бих казал, прекалено ясно понятие, защото то никога не е имало случай да бъде поправено и омекотено от флуидната пара на преживения миг.
4
Дели (Delly) — колективен псевдоним на Фредерик Птижан дьо ла Розиер и сестра му Жан-Мари, чиито многобройни любовни романи са били особено популярни във Франция и по света през първата половина на XX век. — Б.пр.