Марта и Мартен имат четирийсет и три годишен брак. Тъй като са се оженили на двайсет и една години, сега са на шейсет и четири. Вече са пенсионери или съвсем скоро ще се пенсионират, в зависимост от социалната схема, която се прилага към техния случай. Както се казва, ще завършат живота си заедно. При тези условия е твърде сигурно, че се образува единство, наречено «двойка», което е релевантно извън всеки социален контакт и което в някои второстепенни аспекти дори успява да се изравни или да надмине по значение старата горила единак. Според мен именно в тази рамка може да бъде преразгледана възможността да се придаде смисъл на думата «любов».
След като набучих в мисълта си колчетата на ограничението, сега вече мога да добавя, че понятието за любов, въпреки онтологичната си крехкост, съдържа или е съдържало до неотдавна всички атрибути на една изумителна оперативна мощ. Набързо изковано, то веднага си е спечелило широка аудитория и дори в наши дни рядко се срещат хора, които ясно и открито отказват да обичат. Този голям успех би бил доказателство за наличието на тайнствена връзка с някаква неведома изначална нужда на човешката природа. Въпреки това — и точно по този пункт бдителният анализатор се отличава от обикновения дърдорко — бих се въздържал да формулирам дори най-сбитата хипотеза относно природата на въпросната нужда. Каквото и да се каже, любовта съществува, щом можем да наблюдаваме нейните последствия. Това изречение е достойно за Клод Бернар и държа да го посветя на него. О, безспорни учени мъдрецо! Неслучайно наблюденията, привидно съвсем отдалечени от първоначално поставената ти цел, едно след друго се нареждат като тлъсти пъдпъдъци под лъчезарното величие на закрилническия ти ореол. Експерименталният протокол, който ти с рядка проницателност дефинира през 1865 година, трябва да е надарен с велика сила, та да може най-екстравагантните факти да преодоляват тъмната бариера на научността само ако се подчиняват на строгостта на непоклатимите ти закони. Поздравявам теб, незабравимия физиолог, и заявявам най-тържествено, че няма да направя нищо, което би съкратило дори с един миг продължителността на твоето царуване.
Полагайки с мярка устоите на една необорима аксиоматика, на трето място ще отбележа, че вагината, обратно на мисълта, на която би ни навел външният й вид, е много повече от дупка в парче месо (добре ми е известно, че чираците касапи мастурбират с пържоли… нека продължават — това няма да спре развоя на моята мисъл!). В действителност вагината служи или е служила до неотдавна за възпроизводството на видовете. Да, на видовете.
Някои литератори от миналото са смятали за удачно да споменават вагината и нейните придатъци с глупаво объркания подход и лицевата изразителност на километрични камъни. Други, подобни на сапрофитите, напротив, са предпочитали да тънат в низост и цинизъм. Подобно на опитен лоцман ще премина на равно разстояние от тези симетрични подводни скали, нещо повече — ще се опра на траекторията на тяхната ъглополовяща, за да проправя свой път, широк и праволинеен, към идиличните области на точното разсъждение. Следователно трите благородни истини, озарили вашия взор, трябва да бъдат разглеждани като плодоносен тристенник на пирамида на мъдростта, която като чудо невиждано с лекота ще прелита над низвергнатите океани на съмнението. Това в достатъчна степен подчертава тяхното значение. Само че понастоящем с размерите и грапавостта си те приличат по-скоро на три гранитни колони в пустинята (като тези, които може да бъдат наблюдавани в равнината край Тива). Общо взето, би било недружелюбно и несъобразно с духа на настоящия трактат да изоставя читателя си сам срещу отблъскващата им вертикалност. Ето защо около тези първи аксиоми ще се сплетат веселите спирали на различни допълващи положения, които сега ще изложа подробно…“
Естествено, този труд беше недовършен. Дакелът заспиваше, преди речта на пудела да свърши. Но някои признаци позволяват да се предположи, че съчинението съдържа истина и че тя може да се изрази с няколко прости изречения. Абе бях млад и се забавлявах. Всичко това беше преди Вероник, в доброто старо време. Помня, че на седемнайсетгодишна възраст, когато изразявах противоречиво объркани мнения за света, една петдесетина годишна жена, която бях срещнал във вагон-ресторант, ми каза: „Ще видите, когато човек започне да остарява, нещата стават много прости“. Колко права е била!