8
Връщане при кравите
В пет часа и петдесет и две минути влакът пристигна в Ла Рош-сюр-Йон, където цареше пронизващ студ. Градът беше смълчан и спокоен, съвършено спокоен. „Добре — казах си аз, — ето удобен случай да си направя разходка на село…“
Тръгнах по пустите — или почти пустите — улици на квартал с двуетажни жилища. Отначало се опитах да сравнявам характеристиките на къщите, но не беше лесно — още не се бе съмнало и набързо се отказах.
Някои жители вече бяха станали въпреки ранния час. Гледаха ме от гаражите си как се разхождам. Явно се чудеха какво правя там. Ако ме бяха попитали, щеше да ми бъде доста трудно да им отговоря. Защото нищо не оправдаваше присъствието ми тук. А и където и да било другаде, ако трябва да бъда откровен.
После пристигнах в околностите на самото село. Имаше огради, а зад тях и крави. Слаба синева предизвестяваше настъпващото зазоряване.
Погледнах кравите. Повечето не спяха, вече бяха започнали да пасат. Помислих си, че са абсолютно прави — сигурно им беше студено, така че малко упражнения нямаше да им се отразят зле. Наблюдавах ги добронамерено, без никакво намерение да нарушавам утринното им спокойствие. Някои се приближиха до мен чак до оградата, без да мучат, и ме изгледаха. Те също ме оставиха на мира. Много хубаво.
По-късно се отправих към Департаменталната дирекция по земеделието. Тисран вече беше там. Стисна ми ръката с изненадваща топлота.
Директорът ни чакаше в кабинета си. Веднага осъзнах, че е твърде симпатичен — личеше си, че е душа човек. В замяна на това беше абсолютно неподатлив към технологичното послание, което се очакваше да му предадем. „Информатиката — открито ни заяви той — ми е последна грижа.“ Нямал никакво желание да промени работните си навици заради удоволствието да се прави на модерен. Нещата вървели добре, както са си, и щели да вървят така, поне докато той е там. Съгласил се да ни приеме само за да не си усложнява отношенията с Министерството, но още с нашето заминаване щял да прибере софтуера в някой шкаф и повече нямало да го пипне.
При тези условия обучението се превръщаше в любезна шега, в един вид разговор за прекарване на времето. Това изобщо не ме притесняваше.
През следващите дни осъзнах, че Тисран започва да откача. След Коледа щял да ходи на ски в младежки клуб — от ония, които са „забранени за дъртаци“ и в които вечер се ходи на дискотека, а сутрин се закусва късно. Накратко, има много секс. Но говори за плановете си без мерак — усещам, че вече съвсем не е убеден. От време на време погледът му иззад очилата се зарейва над мен. Прилича ми на омагьосан. Това ми е добре познато — изпитах същото преди две години, веднага след раздялата ми с Вероник. Струва ви се, че ще се търкаляте по пода, ще си прережете вените с бръснач или ще мастурбирате в метрото и никой няма да обърне внимание, никой няма да си помръдне пръста. Сякаш сте защитени от света с прозрачна, ненакърнима, съвършена ципа. Впрочем Тисран ми го каза оня ден (беше пил): „Струва ми се, че съм пилешко бутче в тарелка на рафт в някой супермаркет“. След това каза: „Струва ми се, че съм жаба в буркан. Впрочем приличам на жаба, нали?“. Отговорих тихо, с лек упрек в гласа: „Рафаел…“. Той се сепна — за пръв път го наричах с малкото му име. Смути се и повече нищо не каза.
На другия ден на закуска дълго гледаше чашата си с нескуик, после почти замечтано въздъхна: „Егати, на двайсет и осем съм и още съм девствен!…“. Все пак се учудих. Тогава той ми обясни, че някаква остатъчна гордост му пречела да ходи по курви. Укорих го за това. Може би малко разпалено, защото още същата вечер, точно преди да отпътува за уикенда в Париж, той настоя да ми обясни отново своето виждане. Бяхме на паркинга на Департаменталната дирекция по земеделието. Лампите излъчваха доста неприятна жълтеникава светлина. Въздухът беше студен и влажен. Тисран каза: „Разбираш ли, направил съм си сметката — мога да си позволя по една курва седмично. Събота вечер би било много добре. Може би най-накрая ще го направя. Но знам, че някои мъже могат да имат същото нещо без пари, освен това и с любов. Предпочитам да опитам. Засега все още предпочитам да опитам“.
Естествено, нямаше какво да му отговоря, но се прибрах в хотела доста замислен. В нашите общества — казвах си аз — сексът определено е вторична система за диференциация, напълно независеща от парите. И действа като поне също толкова безмилостна система за диференциация. Впрочем последиците от тези две системи са напълно еднакви. Подобно на неудържимия икономически либерализъм и по сходни причини сексуалният либерализъм води до абсолютно обедняване. Някои правят секс всеки ден, други пет-шест пъти през живота си или никога. Някои се любят с десетки жени, други с нито една. Това се нарича „пазарен принцип“. В икономическа система, при която са забранени съкращенията, всеки успява, малко или много, да си намери работа. В сексуална система, при която е забранено прелюбодейството, всеки успява, малко или много, да си намери креватно другарче. В абсолютно либералната икономическа система някои трупат несметни богатства, други са обречени на безработица и мизерия. В абсолютно либералната сексуална система някои водят разнообразен и вълнуващ полов живот, други са осъдени на мастурбация и самота. Икономическият либерализъм означава по-широко поле за борбата, разширяването му към всички възрасти в живота и към всички класи в обществото. По същия начин сексуалният либерализъм означава по-широко поле за борбата, разширяването му към всички възрасти в живота и към всички класи в обществото. В икономически аспект Рафаел Тисран е от лагера на победителите. В сексуално отношение — от този на победените. Някои печелят и в двата аспекта, други губят и в двата. Предприятията се карат за някои току-що дипломирани младежи; жените се карат за някои млади мъже; мъжете се карат за някои млади жени; смутът и недоволството са значителни.