Вероник ходеше, както се казва, „на психоаналитик“. Днес съжалявам, че съм я познавал. В най-общ план човек няма какво да извлече от жени, които ходят на психоаналитик. Неведнъж съм се убеждавал, че жена, попаднала в ръцете на психоаналитиците, окончателно става негодна за всякаква употреба. Това явление не следва да се разглежда като страничен ефект от психоанализата, а действително като нейна основна цел. Под претекст че реконструират аза, психоаналитиците всъщност недопустимо разрушават човешката психика. Невинност, щедрост, чистота… всичко това бързо бива смазано от грубите им ръце. Психоаналитиците, тлъсто възнаградени, претенциозни и тъпи, окончателно унищожават у така наречените си пациентки всяка способност да обичат както умствено, така и физически. Всъщност те се държат като същински врагове на човечеството. Безмилостна школа по егоизъм, психоанализата атакува с най-голям цинизъм сериозни, но малко нещо неориентирани момичета и ги превръща в безсрамни, умопомрачително егоцентрични курветини, които вече могат да пораждат само закономерно отвращение. Не бива в никакъв случай да се оказва доверие на жена, минала през ръцете на психоаналитиците. Дребнавост, егоизъм, арогантна простотия, пълна липса на морал, хронична неспособност да обича — това е изчерпателният портрет на „психоанализираната“ жена.
Трябва да кажа, че Вероник отговаряше на това описание до най-малката подробност. Обичах я, доколкото ми беше по силите — а това значи много любов. Сега вече знам, че тази любов е била пропиляна нахалост — по-добре да й бях счупил и двете ръце. Разбира се, тя като всички депресивни хора винаги си е била предразположена към егоизъм и безсърдечност, но психоанализата необратимо я превърна в същинска отрепка, безгръбначна и безсъзнателна — боклук, опакован в гланцирана хартия. Помня, че имаше бяла дъска за писане с флумастер, върху която обикновено отбелязваше неща от рода на „грах“ или „химическо чистене“. Една вечер, връщайки се от поредния сеанс, тя написа следното изречение от Лакан: „Колкото по-гаден сте, толкова по-добре ще се чувствате“. Усмихнах се, а не е трябвало. На тогавашния етап това изречение все още беше програма, но Вероник щеше да започне да я изпълнява точка по точка.
Една вечер, когато я нямаше, изгълтах флакон „Ларгактил“. Обзе ме паника и се обадих на „Бърза помощ“. Наложи се да ме закарат в болницата, да ми направят промивка на стомаха и прочее. Без малко да си замина. А оная мръсница (как другояче да я нарека?) дори не дойде да ме види в болницата. Когато се върнах „у дома“, ако мога да се изразя така, единственото, което намери да ми каже за добре дошъл, беше, че съм бил жалък егоист. Според нейното тълкувание на събитието аз съм правел всичко възможно да й създавам допълнителни грижи, при условие че тя „и бездруго си имала толкова проблеми в службата“. Долната уличница дори добави, че съм се опитвал да й въздействам с „емоционален шантаж“. Само като си спомня, съжалявам, че не съм й изтръгнал яйчниците. Карай, нали вече е минало.
Помня и вечерта, когато се обади в полицията, за да ме изгони от дома си. Защо „от дома си“? Защото апартаментът беше на нейно име и плащаше наема по-често от мен. Това е първата последица от психоанализата: да развие у жертвите си смешна, почти невероятна алчност и дребнавост. Няма смисъл да ходите на кафене с човек, който следва психоаналитично лечение — той неизбежно ще обсъжда подробно сметката и накрая ще се скара със сервитьора. Та онези три тъпи ченгета дойдоха с портативните си радиостанции и с претенциите си, че познават живота по-добре от всички. Бях по пижама и треперех от студ; под покривката ръцете ми бяха вкопчени в краката на масата; бях твърдо решен да окажа съпротива, ако решат да ме отведат насила. През това време оная курветина им показваше бележки за наема, за да докаже правото си на обитаване — сигурно чакаше ония да извадят палките си и да ме натупат. Същата вечер бе ходила на „сеанс“, така че всичките й запаси от низост и егоизъм бяха възстановени, но аз не се предадох, настоях за допълнително разследване и ония тъпи полицаи се ометоха. Впрочем на другия ден си тръгнах завинаги.