9
Блокът на пиратите
Изведнъж ми стана все едно дали съм модерен, или не.
В събота рано сутринта намирам такси на гаровия площад, което приема да ме закара до Сабл д’Олон.
На излизане от града минаваме през последователни пелени от омара и след като пресичаме последното кръстовище, се гмурваме в абсолютно езеро от непрогледна мъгла. Пътят и пейзажът са напълно удавени в нея. Нищо не се различава, освен от време на време някое дърво или крава, които изплуват временно, нерешително. Много красиво.
Когато стигаме до морето, времето се прояснява рязко, изведнъж. Има вятър, много вятър, но небето е почти синьо и облаците бързо се носят на изток. Измъквам се от пежото 504, след като съм оставил бакшиш на шофьора, за което получавам пожелание за „приятен ден“, произнесено, струва ми се, с половин уста. Сигурно си представя, че отивам да ловя раци или нещо от сорта.
На първо време действително се разхождам по плажа. Морето е сиво, леко развълнувано. Не изпитвам нищо особено. Крача дълго.
Към единайсет часа започват да излизат хора с деца и кучета. Тръгвам в обратна посока.
В края на плажа на Сабл д’Олон, в продължението на вълнолома, който затваря пристанището, има няколко стари къщи и църква в романски стил. Не е нещо зрелищно: постройки от масивни, груби камъни, направени са, за да устояват на бурите, и им устояват от стотици години. Лесно е да си представим някогашния живот на рибарите от това градче, неделните меси в малката църква, причастието на миряните, докато навън духа вятър и океанът се разбива в крайбрежните скали. Живот без развлечения и без особени събития, отдаден на тежък и опасен труд. Обикновен, селски живот, но пълен с благородство. А и много тъп.
Недалече от тези къщи има модерни бели блокове, предназначени за летовниците. Те образуват съвкупност от десет-двайсететажни сгради. Тези блокове са разположени върху заравнен терен на няколко нива, като най-долното е приспособено за паркинг. Дълго крачих от блок към блок и това ми позволява да твърдя, че повечето апартаменти трябва да имат изглед към морето благодарение на разни архитектурни хитрости. В този сезон всичко пустееше и в свистенето на вятъра между бетонните структури имаше нещо направо зловещо.
После се запътих към по-нов и луксозен блок, разположен този път досами морето, буквално на метри. Наричаше се „Блокът на пиратите“. Партерът се състоеше от супермаркет, пицария и дискотека — и трите затворени. Някакъв надпис приканваше да се посети мостреният апартамент.
Тук вече започна да ме обзема неприятно чувство. Мисълта как семейство летовници се прибира в наетия си апартамент в „Блока на пиратите“, след което отива да изплюска по една пържола в пиратски сос, а най-малката им дъщеря — да се изчука в дискотека от рода на „Старият кораб“, ставаше досадна, но нищо не можех да направя.
Малко по-късно огладнях. Пред щанд за гофрети си симпатизирах с някакъв зъболекар. Е, симпатизирах е силно казано — по-скоро разменихме по някоя дума, докато чакахме да се върне продавачът. Не знам защо оня сметна за нужно да ме уведоми, че е зъболекар. По принцип мразя зъболекарите. Намирам ги за дълбоко продажни същества, чиято основна цел в живота е да вадят колкото се може повече зъби, за да си купуват мерцедеси с шибидах. И този явно не беше изключение от правилото.
Малко абсурдно сметнах за необходимо да оправдая присъствието си за пореден път и му разказах някаква измислица, че уж съм искал да си купя апартамент в „Блока на пиратите“. Това веднага събуди интереса му и с гофрета в ръка, той започна надълго и нашироко да претегля всички „за“ и „против“, след което заключи, че инвестицията му се струвала „разумна“. Трябвало е да се досетя.
10
Междинно пристанище
О, да, да имаш ценности!…
Когато се върнах в Ла Рош-сюр-Йон, си купих нож за рязане на пържоли в магазин „Унико“. В главата ми се оформяше някакъв план.
Неделята не се усети, понеделникът беше особено сив. Без да питам Тисран, долових, че е прекарал гаден уикенд — въобще не се учудих. Вече беше 22 декември.
На следващия ден отидохме да вечеряме в пицария. Сервитьорът наистина приличаше на италианец. Предполагах, че е космат и сваляч. Дълбоко ме отвращаваше. Впрочем тръсна ни спагетите на бърза ръка, без да прояви внимание. О, ако носехме поли с цепки, щеше да бъде съвсем друга работа!…