Неподвижността на Тисран продължи малко повече от минута. Последва подскок, който явно се дължеше на така наречената енергия на отчаянието. Стана рязко — почти ме докосна — и се насочи към дансинга. Лицето му беше усмихнато и целеустремено, но все така грозно.
Без да се колебае, той се изтъпани пред петнайсетгодишно маце, русо и много секси. Носеше къса, силно вталена, снежнобяла рокля. Поради изпотяването беше залепнала за тялото й. Отдолу явно нямаше нищо. Малкото й закръглено дупе се очертаваше със съвършена точност. Ясно се различаваха кафявите, втвърдени от възбудата зърна на гърдите й. Диджеят обяви петнайсетминутна ретро пауза.
Тисран я покани да танцуват рок. Леко изненадана, тя прие. Още от първите тактове на Come on everybody усетих, че той се самозабрави. Грубо мяташе момичето, стискайки зъби със злобно изражение. Всеки път когато я приближаваше до себе си, се възползваше, за да залепи ръка за дупето й. Веднага щом отзвучаха последните тактове на песента, мацето се втурна към група момичета на нейната възраст. Тисран стоеше насред дансинга със заинатен вид. Дори леко му течаха лиги. Момичето говореше с приятелките си и сочеше към него. Те го гледаха и се кискаха.
Тогава подобието на Вероник се върна от бара със своята компания. Разговаряше задълбочено с млад негър или по-скоро мулат. Той беше малко по-голям от нея — прецених, че е може би на двайсет години. Седнаха до нашата маса. Когато минаваха край нас, махнах приятелски с ръка на подобието на Вероник. Тя ме изгледа изненадано, но не реагира.
След второто рок парче диджеят пусна блус. Беше песента „Юг“ на Нино Ферер — трябва да призная, чудесен блус. Мулатът леко докосна подобието на Вероник по рамото и двамата се изправиха едновременно. Тогава Тисран се обърна лице в лице с нея. Разпери ръце, отвори уста, но не мисля, че успя да каже нещо. Мулатът го отстрани спокойно, почти нежно и след няколко секунди двамата с момичето вече бяха на дансинга.
Бяха прекрасна двойка. Двойничката на Вероник беше доста висока, може би метър и седемдесет, но момчето стърчеше с една глава над нея. Тя доверчиво се сгуши в него. Тисран седна до мен. Трепереше с цялото си тяло. Гледаше двойката хипнотизирано. Почаках близо минута. Помня, че този блус ми се стори безкраен. После нежно го разтърсих за рамото, повтаряйки: „Рафаел…“.
— Какво да направя? — попита той.
— Бий си една чекия.
— Мислиш ли, че всичко е изгубено?
— Разбира се. Изгубено е отдавна, от самото начало. Рафаел, ти никога няма да представляваш еротична мечта за никое момиче. Трябва да свикнеш с тази мисъл. Тия работи не са за теб. Пък и вече е много късно. Рафаел, сексуалните неуспехи, които търпиш още от юношеството, фрустрацията, която непрекъснато изживяваш от тринайсетгодишна възраст, ще оставят у теб незаличима следа. Дори да предположим, че занапред можеш да си намериш жени — нещо, в което, ако трябва да бъда искрен, не съм убеден, — няма да бъде достатъчно. Нищо вече няма да бъде достатъчно. Винаги ще си останеш неосъществен заради юношеската любов, която не си познал. Раната в теб вече е болезнена и все повече ще те боли. Рано или късно, сърцето ти ще се изпълни с ужасна, безмилостна горчивина. За теб няма да има нито изкупление, нито избавление. Така стоят нещата. Това обаче не означава, че нямаш възможност за реванш. Тези жени, които така силно желаеш, също можеш да ги притежаваш. Дори можеш да притежаваш най-ценното в тях. А кое е най-ценното в тях, Рафаел?
— Красотата — опита се да отвърне той напосоки.
— Грешиш, не е красотата. Не е и вагината им, нито дори любовта им, защото всичко това изчезва с живота. А можеш още сега да притежаваш живота им. Впусни се още тази вечер в кариерата на убиец. Вярвай, приятелю, това е единственият възможен шанс за теб. Когато усетиш как тези жени треперят под ножа ти и те молят за милост към тяхната младост, тогава наистина ще им бъдеш господар, ще ги притежаваш телом и духом. И дори преди да ги принесеш в жертва, може би ще успееш да получиш няколко сладки екстри. Ножът, Рафаел, е внушителен съюзник.
Той продължаваше да гледа към двамата, които бавно се въртяха прегърнати по дансинга. С едната си ръка подобието на Вероник обгръщаше мулата през кръста, а с другата — раменете му. Тихо, почти срамежливо Тисран ми каза: „Предпочитам да убия пича…“. Тогава усетих, че съм спечелил. Изведнъж се отпуснах и напълних чашите ни.
— Добре де! — възкликнах аз. — Какво ти пречи?… Ами да! Защо да не направиш първия си опит върху млад негър!… Така или иначе, двамата ще си тръгнат заедно — почти сигурно е. Разбира се, трябва да убиеш пича, за да стигнеш до тялото на момичето. Впрочем оставил съм един нож в предната част на колата.