След десет минути двамата наистина си тръгнаха заедно. Станах и взех мимоходом бутилката. Тисран покорно ме последва.
Вън нощта беше странно мека, почти топла. След кратко съвещание на паркинга момичето и негърът се отправиха към един скутер. Седнах на предната седалка в колата и извадих ножа от торбичката. Зъбците му блестяха красиво на лунната светлина. Преди да се качат на скутера, двамата дълго се целуваха — беше мило и много нежно. До мен Тисран непрекъснато трепереше. Струваше ми се, че усещам как скапаната му сперма се изкачва по члена му. Той нервно пипаше командните лостове и без да иска, включи фаровете. Момичето замижа. Тогава двамата решиха да си тръгнат. Колата ни бавно потегли след тях. Тисран ме попита:
— Къде ли ще си легнат?
— Най-вероятно при родителите на момичето — това е най-разпространената практика. Но трябва да ги спрем преди това. Щом тръгнат по някой второстепенен път, ще блъснем скутера. Това вероятно ще ги зашемети и ти лесно ще довършиш пича.
Колата плавно се носеше по крайбрежния път. Пред нас, в светлината на фаровете, момичето държеше спътника си през кръста. След кратко мълчание добавих:
— А можем и да ги прегазим, за да сме сигурни.
— Те явно въобще не подозират… — замечтано отбеляза той.
Изведнъж скутерът зави надясно и пое по път, който водеше към морето. Това не беше предвидено. Казах на Тисран да намали. Малко по-далече скутерът спря. Забелязах, че пичът най-напред го заключи и после помъкна момичето към дюните.
След като минахме през първия ред дюни, всичко ми светна. Морето се простираше пред нас, почти равно, образувайки огромна извивка. Лунната пътека нежно играеше по водната повърхност. Двойката се отдалечаваше на юг по протежение на брега. Температурата на въздуха беше все по-мека, ненормално мека, все едно беше юни. При тези условия всичко ми стана ясно. Да правиш секс на морския бряг под великолепието на звездите — разбирах много добре, на тяхно място бих постъпил точно по същия начин. Подадох ножа на Тисран. Той тръгна, без да пророни дума.
Върнах се при колата. Седнах на пясъка, подпирайки се на капака. Отпих няколко глътки бърбън направо от шишето, след което седнах зад волана и подкарах колата към морето. Беше малко непредпазливо, но шумът на мотора ми се струваше приглушен, недоловим. Нощта беше пленителна и нежна. Страшно ми се искаше да дам газ право към морето. Отсъствието на Тисран се проточи.
Когато се върна, не обели и дума. Държеше дългия нож в ръка. Острието нежно лъщеше. Не се виждаха петна от кръв по повърхността му. Изведнъж ми докривя. Накрая той проговори.
— Когато се приближих до тях, бяха между две дюни. Той вече й беше свалил роклята и сутиена. Гърдите й бяха толкова красиви, толкова обли на лунна светлина. После тя се обърна и се надвеси над него. Разкопча му панталона. Когато започна да му духа, не можах да го понеса.
Млъкна. Чаках да чуя нататък. Морето беше неподвижно като езеро.
— Обърнах се. Крачех между дюните. Можеше да ги убия — нищо не чуваха, не ме забелязваха. Мастурбирах. Не исках да ги убивам — кръвта нищо няма да промени.
— Кръвта е навсякъде.
— Знам. Спермата също е навсякъде. Писна ми вече. Прибирам се в Париж.
Не ми предложи да се прибера с него. Станах и тръгнах към морето. Бутилката бърбън беше почти празна. Изпих и последната глътка. Когато се обърнах, плажът беше пуст — дори не бях чул кога е потеглила колата.
Повече никога не видях Тисран — уби се с колата същата нощ при връщането си в Париж. Имало много мъгла малко преди Анже. Той карал с пълна газ, както обикновено. Неговото „Пежо-205 GTI“ се блъснало челно в един камион, който малко преди това се бил хлъзнал и препречил шосето. Загинал на място, малко преди зазоряване. Следващият ден беше почивен, празнуваше се раждането на Христос. Семейството му се обади във фирмата едва след три дни. Вече го бяха погребали според обичая и по този начин отпадна всякаква идея за изпращане на венец или на делегация. Разменихме си по някоя дума за това, колко тъжна е тази смърт и колко трудно се шофира при мъгла, върнахме се към задачите си и това беше всичко.
Когато научих за смъртта му, си казах, че той поне се бори до края. Младежкият клуб, ски курортът… Поне не се отказа, не скръсти ръце. До края, въпреки поредицата от провали, той търсеше любовта. Макар и смазан между ламарините на своето „Пежо-205 GTI“, стегнат в черния си костюм и златистата си вратовръзка, на почти празната магистрала, знам, че в сърцето си още носеше борбата, желанието и волята за борба.