Веднага се задави. Огромното му лице почервеня и се изду.
— Татко! — извика дъщерята.
— Какво ви стана? — обади се господинът отдясно.
Милионерът размахваше ръце и хъркаше. Лицето му посиня. Напразно огромното тяло се тресеше да поеме въздух.
— Изцапахте си дрехите, да ви дам моя фрак? — предложи Смъртта.
— Татко! — въздишаше дъщерята и гледаше изплашена.
Всички скочиха. Заговориха.
— Много яде!
— Задави се!
— Боже! — изписка една дама.
Прислужници влязоха със сладкото. Някой им махна с ръка да се върнат. Домакинът умираше, сладкото можеше да се изяде и по-късно. Но милионерът извърна поглед към съблазнителните подноси, премрежи очи, изкашля се и изведнъж се усмихна.
— Премина! — каза той и протегна ръце към прислужниците.
Смъртта се отдръпна, оправи дрехата си и ловко се промъкна до вратата. Тук тя извърна очи за последен път към залата.
Знаеше, че дебелакът е лаком и с дебело гърло, но не очакваше такъв край.
Тя беше победена. Отиде си посрамена.