— Какво! — изрева той и юмрукът му се стовари с все сила върху бюрото.
Последва продължителна пауза, сякаш този, който бе зад вратата, се чуди дали да отговори. Най-после се чу гласът на Тидзъл.
— Госпожица Феър, милорд.
Цялата пламнала от удоволствие, с устни, подути от целувките на Дрейк, мрачно си помисли Лусиън. Впери присвитите си очи във вратата и изръмжа:
— Може да влезе.
Да, лицето й бе зачервено точно както си бе представял. А очите й сияеха като звезди. Това окончателно го лиши от самообладание.
— Къде, по дяволите, беше? — прогърмя гласът му, докато тя плавно се носеше към него, сякаш стъпваше по облаци, както без съмнение се чувстваше в еуфорията си.
Алис се спря като закована и замечтания унес, изписан на лицето й, тутакси бе заменен от смущение.
— Лусиън, какво има? Случило ли се е нещо? — Направи една крачка, а погледът й тревожно пробяга по лицето му. — Добре ли си?
— Като че ли това изобщо те интересува — с горчива насмешка отвърна той.
— Как можа да го кажеш! Разбира се, че ме интересува! Знаеш го!
— О? И винаги ли се отнасяш толкова нехайно към хората, които те интересуват? — И без да й даде възможност да се защити срещу тази прекалено силна нападка, изсумтя презрително и добави: — Нищо чудно, че нямаш приятели в Съри.
Жестокото напомняне я накара да пребледнее. Всъщност в този миг тя изглеждаше толкова нещастна и посърнала, че ако не бе вбесен, сигурно веднага щеше да се разкае за болката, която й причиняваше. Ала в състоянието, в което се намираше, единственото му желание бе да я накаже за мъчителните часове, които бе преживял по нейна вина. А страданието, изписано на лицето й, бе явно, че напълно е постигнал целта си.
Алис преглътна с усилие и изрече със задавен глас:
— Ти си прав. Наистина нямам приятели у дома, ето защо твоето приятелство означава толкова много за мен — Притисна се към ръба на бюрото и протегна ръка към него. — Моля те, Лусиън, ако несъзнателно съм ти сторила нещо лошо, моля те, кажи ми какво е то, за да мога да изкупя грешката си. Ценя приятелството ти прекалено много, за да го изгубя заради някакво си недоразумение.
„Приятелство!“ Изгледа презрително протегнатата и ръка. По дяволите! Не искаше проклетото й приятелство! Искаше да бъде за нея нещо повече. Много повече. Измери я надменно с поглед и извърна глава.
— Лусиън, моля те…
— Все още не си отговорила на въпроса ми — озъби се той, без да обръща внимание на отчаяната й молба, сякаш изобщо не я бе чул. — Къде, по дяволите, беше?
Последва мълчание, твърде дълго мълчание.
— Н-навън… с Лоти… Ходихме… да п-пазаруваме…
Никога не бе чувал по-опашата лъжа. Убеден повече от всякога, че е била с Дрейк и сега се опитва да скрие вината си, Лусиън прикова пронизващия си поглед в нея, сякаш искаше със сила да изтръгне истината.
— И къде по-точно ходихте със сестра ми?
Тя примигна. Бързо извърна поглед. По бузите й плъзна червенина.
— О, ъъъ… в „Аркейд“.
— И какво си купи?
Алис прехапа долната си устна.
— Нищо. Аз просто отидох с Лоти… да й правя компания.
— Компания? Хмм… — Лусиън се облегна назад и скръсти ръце пред гърдите си, без да откъсва поглед от смутеното й лице. — Колко странно…
— Какво е странно?
— Споменаването, че си правила компания на сестра ми, ме накара да осъзная, че е доста странно, дето тя не дойде да пие чай с нас. Обикновено винаги го прави след вашите набези из магазините, за да ми досажда да ти купя някоя финтифлюшка, без която тя е сигурна, че не можеш да живееш.
Алис махна с ръка и притеснено се засмя.
— Този път не откри нищо интересно. А и бързаше да се прибере у дома си при Клейтън.
Лусиън присви очи, докато наблюдаваше как издайническата червенина плъпва надолу по шията й. Никога досега през живота си не бе виждал жена, която да отиде да пазарува и да не открие нищо интересно. Особено пък сестра му. Ако Клейтън нямаше толкова солидни доходи, без съмнение досега Лоти щеше да го е довела до просешка тояга. Само този факт бе достатъчен, за да го убеди, че Алис лъже. А като се прибави и начинът, по който се изчервяваше и заекваше, само един глупак би повярвал на приказките й.
А Лусиън Уор не беше глупак. Освен това бе човек, който се отвращаваше от лъжците. Решен да я изобличи а всяка цена и да изтръгне истината, той заговори с унищожително спокойствие:
— Да ти кажа ли защо никоя от вас не е открила нищо интересно?
Алис се засмя пресилено.
— Предполагам, че се каниш да кажеш, че вече сме изкупили магазините. — Погледна го, сякаш се опитваше да отгатне реакцията на остроумното си подмятане.