— Шшт. Стига, Лоти. Разбира се, че ще ти помогна. Защо не ми кажеш какво се е случило? Нещастен случай?
Шарлот поклати глава.
— По-лошо.
По-лошо? Остра болка прониза гърдите му. По-лошо означаваше, че Клейтън, мъжът, когото бе горд да нарече свой брат, беше…
— Той е в клуба си — простена Лоти, сякаш това бе свършекът на света.
Тонът й бе в такова нелепо несъответствие с думите й, че Лусиън бе сигурен, че не я е разбрал правилно. Намръщи се и се втренчи в главата й, все още заровена на гърдите му.
— Моля?
Лоти го погледна трескаво.
— Той е в клуба си. Аз бързах да се прибера, за да му съобщя новините, но… О! Този вбесяващ мъж… Той не си бе у дома! Помислих, че ще умра от разочарование! Ръдърфорд каза, че е в клуба и не го очаква да се прибере преди вечеря. — Лусиън бе свалил сакото си, така че в момента тя мачкаше с пълна сила жилетката му. — Не мога да чакам толкова дълго, Лус. Просто не мога! Трябва да отидеш и да го доведеш!
Лусиън примигна, опитвайки се да разбере несвързаните й брътвежи.
— Значи нищо ужасно не се е случило с Клей?
— Ужасно? Ужасно? Не! — Поклати енергично глава, което разроши още повече косите й. — Тъкмо обратното. Случи му се нещо прекрасно. Само че той още не го знае. Ето защо трябва незабавно да го видя. — Как може на някого да се случи нещо прекрасно и той да не го знае? — Шарлот го изгледа така, сякаш се питаше дали е способен да опази важна тайна, после се повдигна на пръсти и залепи игрива целувка върху устните му.
— Смятах тази вечер да дойда и да ти съобщя прекрасните новини, но след като вече съм тук, е… — Отдръпна се и се засмя. — Как ти харесва титлата вуйчо?
В първия миг не можа да проумее какво му казва. Когато най-после значението на думите й достигна до съзнанието му, той отвори уста и смаяно се втренчи в нея, сякаш я виждаше за пръв път. И наистина бе така. Тя не бе просто Лоти, по-голямата му сестра, която обичаше да се налага, но която той обожаваше. Тя бе жена; силна и необикновена жена, която, като се вземат предвид отношенията между него и Алис, може би носеше под сърцето си следващия маркиз Тистълуд.
Освен това Лоти означаваше целия свят за него.
Досега никога не се бе замислял за чувствата, които изпитваше към сестра си. Тя просто беше част от живота му; винаги и неизменно; едно вярно и сигурно присъствие, чиято любов и поддръжка винаги бе смятал за нещо напълни естествено. Защо още преди години не бе осъзнал колко много я обича?
Лицето му се озари от нежност и топлина, той я при влече в прегръдките си и промърмори:
— За мен титлата вуйчо ще бъде не по-малко ценна и скъпа от титлата брат и с всички сили ще се постарая да и заслужа. — Наведе се и я целуна по бузата. — Поздравления, Шарлот. Това наистина са най-хубавите новини!
— Нали? — Тя радостно го прегърна. — Бях сигурна, че цял Лондон чу виковете ни с Алис, когато днес следобед докторът го потвърди.
Лусиън помисли, че сърцето му спира да бие.
— Алис е била с теб? При доктора?
— Тя бе тази, която настоя да отида на преглед.
— Тя… е настояла? — Мили Боже! Какво бе сторил?
— О, Лус! Не можеш да си представиш колко бях уплашена. Толкова дълго и силно съм копняла за дете, че бях сигурна, че няма да мога да преживея разочарованието, ако докторът ми съобщи, че съм сгрешила. Споделих страховете си с Алис и тя ме накара да проумея колко е важно да знам истината. Когато ние… Лус? Какви не е наред? Изглеждаш така, сякаш си изгубил най-добрия си приятел.
Изпълнен с безкрайно разкаяние, Лусиън втренчи пустия си поглед в нея. Тя го гледаше с такава нежна загриженост, с такава обич и състрадание, че за пръв път в живота си той напълно изгуби контрол върху чувствата си. От гърдите му се изтръгна отчаяно ридание, отпусна се в прегръдката й и зарови лице в косите й.
— Загубих го, Лоти. Бог да ми е на помощ, наистина ги загубих.
Глава 17
Била флиртувала е Дрейк? Как се осмеляваше Лусиън да има толкова малко вяра в нея! Алис изпухтя раздразнено, тръшна се върху леглото и се втренчи в балдахина над главата си. Това бе обидно и унизително. Как може да има толкова ниско мнение за нея, че да си мисли, че е способна да се държи лекомислено, особено след всички усилия, които бе положила, за да спечели уважението му.
Изглежда само си бе въобразявала, че го е спечелила. Този път изсумтяването бе по-шумно от предишното. Очевидно бе сгрешила, както бе сгрешила и за душата му. Беше съвсем ясно, че тя си е все така съсухрена. Как иначе щеше да се държи по този груб и оскърбителен начин? Звукът, който този път излезе от устните й, приличаше повече на грухтене.