— Като някое прасе си.
— Никога в живота си не съм била толкова бясна! — избухна тя, надигна се на лакът и се втренчи намръщено в Хедли, който се бе настанил върху тоалетната масичка и къдреше току-що подстриганата си коса. — Как се осмелява този отвратителен благородник да ме обвинява, че съм се държала непристойно е Дрейк! Как смее! Иска ми се… ооо! — Заудря с юмрук дюшека, представяйки си, че е корема на Лусиън.
— Държиш високопарни речи, беснееш и мърмориш — оплака се пакостливият дух и пъхна в пламъка на свещта пинцетите, които използваше вместо маша за къдрене. — Само това правиш през последните шест часа. Не знам защо си толкова впечатлена. Не по-малко от мен си наясно, че лорд Надут пуяк не е от милите и любезни хора.
— Напоследък беше мил и дори очарователен…
— Очарователен? Лорд Надут пуяк? — Хедли издаде един доста обиден звук и нави последния кичур около горещата пинцета. — По държание и характер изобщо не се отличава от някое злобно джудже.
Поради причина, която й бе трудно да обясни, презрителната оценка на Хедли я раздразни. Въпреки че самата тя имаше пълното основание да сипе хули и клевети по адрес на Лусиън. Изгледа малкия мъж и рязко изрече:
— Не бих казала, че определението очарователен е неподходящо за един мъж, който винаги се смее, шегува се и е забавен.
И това не бе лъжа. През последните няколко седмици Лусиън се бе изявил е невероятно чувство за хумор. Тогава в изражението му се появяваше нещо особено, нещо подобно на тревожна несигурност. Като че ли много желае да е забавен, а се страхува дали е успял. Тъкмо това разтапяше сърцето й. В такива мигове могъщият маркиз Тистълуд изглеждаше толкова уязвим, толкова различен от обичайния хладнокръвен и уверен благородник, че й бе нужно цялото самообладание, за да не го притегли в обятията си и да не го утеши с милувките си.
А какво се бе случило после? Възможно ли бе неговата душа отново да е започнала да се спаружва до първоначалното си състояние? При мисълта за последствията, гневът й тутакси се охлади и по гърба й полазиха студени тръпки.
Сякаш усетил лошите й предчувствия, Хедли спря да сваля хартиените ролки от главата си и срещна погледа и в огледалото.
— Само защото мърмори и се сърди не означава непременно, че нещо не е наред с душата му — рече той изненадващо нежно.
— А какво друго може да го накара да се държи като истински звяр?
— Струва ми се, че ти очакваш прекалено много от лорд Надут пуяк.
Тя се намръщи, озадачена от странната му забележка.
— Какво искаш да кажеш?
Хедли сви рамене и отново се зае с прическата си.
— Само това, че той е човек, а човешките същества, дори и да са светци, понякога се държат като негодници. И затова твоят очарователен и добър Лусиън понякога го прихващат, избухва и се държи така, че и едно зло джудже би се засрамило.
— Е и?
— Искам да ти кажа, че обикновено нищо не означава, когато някой човек се държи като луд. Просто такава им е природата. Те представляват кълбо от сложни и объркани чувства, непредсказуеми са и често се държат като безумни. Аз затова гледам да стоя по-далеч от тях.
Алис беше поразена от логиката му, макар че би трябвало да се чувства обидена от унищожителната му преценка за хората. За пръв път реши, че злобното дяволче говори разумно. Лусиън бе човек, а като такъв съвсем нормално бе да се отдава понякога на мрачни и потиснати настроения, които често измъчваха обикновените смъртни. В нетърпението си да излекува душата му, тя бе забравила този факт.
— Ако ме питаш, а ти никога не го правиш — в последните думи се съдържаше укор, — нещо е докоснало една нова част от него, нещо, което никак не му харесва. А както ти сама знаеш, Негова светлост не може да се справя добре с новите си чувства особено когато не са приятни. Спомни си какъв надут мърморко бе в началото. — След като каза каквото имаше да казва, Хедли насочи отново вниманието си към прическата.
Алис лежа мълчаливо известно време, наблюдавайки го как разрошва с пръст къдриците си в модерна фризура. Макар че това, което той каза, имаше смисъл, тя не можеше да повярва, че неприятният инцидент с Лусиън се дължи на някакви нови чувства. Освен ако…
Сърцето й прескочи. Освен ако той не е разстроен от завръщането на Даяна в Съсекс. Колкото повече обмисляше тази възможност, толкова повече се убеждаваше, че е напипала вярната следа.