Разбира се, че Даяна му липсва. И как би могло да бъде другояче? По нейно настояване тя ги придружаваше неотлъчно навсякъде през последните няколко седмици и според Лусиън госпожица Рамзи бе отлична компания. „Човек не би могъл да си пожелае по-добра“, на няколко пъти бе заявявал той и бе оставал много доволен, когато Алис охотно се бе присъединявала към оценката му. В такъв случай, какво друго, ако не отсъствието й, би могло да бъде причина за лошото му настроение?
Какво наистина? Остана така няколко секунди, една сдържайки ликуването си. После скочи от леглото и радостно извика:
— О, Хедли! Може би най-после съм успяла в мисията си!
Направи няколко пируета и един подскок, завъртя се около тоалетната масичка, сграбчи духа и залепи звучна целувка върху внимателно нагласената му прическа.
— Внимавай с косата ми! Внимавай с косата ми, глупава краво!
— Извинявай… Просто съм толкова щастлива!
Той изръмжа и се извърна към огледалото, за да опре дели размера на пораженията.
— Проклети шантави човеци — измърмори Хедли, подръпвайки смачканите си от целувката къдрици. — В едни миг са бесни, а в следващия подскачат от радост като пияна фея.
— Аз наистина съм радостна! — Алис скръсти ръце, за да не го сграбчи отново. — Почти съм сигурна, че лошото настроение на Лусиън се дължи на завръщането на Даяна Рамзи в Съсекс. И ако не греша, защото има чувства към нея.
— Разбира се. Тъй като непрекъснато му я завираш в лицето, навярно вече му призлява само като я види.
При това типично за Хедли песимистично изказване, Алис завъртя очи.
— Ако прекарваше повече време с Лусиън и по-малко се шляеше из магазините на „Бонд Стрийт“, щеше да знаеш колко му е приятно в нейната компания. Сам ми призна, че я харесва. А и никога не е възразил на молбата ми да се присъедини към нас, когато излизаме.
Хедли я изгледа с пренебрежение и вдигна тъмносиньото си сако от флакончето с парфюм, което му служеше за стойка за дрехи.
— Това последното не е доказателство. Той никога не ти отказва нищо.
— Не ми отказва, защото аз никога не искам неразумни неща. А фактът, че той смята за разумна молбата ми да каним Даяна да ни придружава, доказва безспорно, че тя не му е безразлична. Много добре знаеш, че Негова светлост никога не прави нещо, което не желае.
— Той е един твърдоглав негодник — съгласи се духът. Закопча и последното златно копче, обърна се и се изпъчи. — Е, как изглеждам?
— Като конте! — Алис плъзна поглед по колосаната му яка. Облечен с костюм в модерното синьо, златно и пурпурно, той бе истински образец на натруфено и превзето конте. Мадам Фаншон доста се бе учудила, когато Алис поиска да купи един от костюмите на куклите й манекени.
Хедли обаче прие думите й като комплимент.
— Отлично! В такъв случай вече мога да изляза.
— Да излезеш?! — Беше възмутена от намерението му да я изостави в толкова критичен момент. — Не можеш да излезеш! Нуждая се от теб, за да ми помогнеш да разработя план как да развием романтичната връзка между Даяна и Лусиън. Трябва да измислим начин как да го накараме да замине за Тистълуд.
— Дълбоко съжалявам, скъпа госпожице Феър — провлачено изрече Хедли, съвършено имитирайки говора на някой изискан член на висшето общество, — но самият аз имам романтична среща, която не мога да пропусна.
— Романтична среща? Ти? — Алис не можа да прикрие развеселената нотка в гласа си.
— Хмм… Да… — промърмори Хедли, докато внимателно нагласяваше копринения си цилиндър върху бухнатите къдрици. — Ухажвам фея на име Танзи. Тази вечер ще й кавалерствам на бала на цветята в Хайд парк. — Взе чифт миниатюрни ръкавици, които Алис не бе виждала досега. — Е, не бива да закъснявам! — с тези думи изчезна.
— Върни се веднага! — Алис въздъхна раздразнено и се отпусна върху малката пейка пред тоалетната масичка. Дяволите да го вземат този отвратителен малък звяр! И сама ще измисли как да свърже Лусиън и Даяна!
След като проседя цяла вечност на пейката, потупвайки с бос крак по килима и почуквайки с пръст по полираната повърхност на масичката, най-после реши: ще накара Хедли да направи някаква магия върху конюшните на Тистълуд, в резултат на което конете уж да се разболеят от същата треска, както тези на Даяна Рамзи. Когато Стивън, за когото й бяха казали, че е заминал за Тистълуд да купи някакво новородено жребче, узнае за случилото се, незабавно ще повика Лусиън. Щом се озове в Съсекс, Лусиън няма как да не се посъветва с Даяна за лечението, а от сватовническия си опит Алис знаеше, че нищо не сближава толкова много хората, както общата им цел. Разбира се, конете нямаше да пострадат от магията.