Останаха дълго така: тя полулегнала в скута му и оплакваща невъзможната им любов, докато ръката й нежно галеше гърба му; той, заровил лице в косите й, вкопчил се в нея, сякаш тя щеше да изчезне, ако я пусне. Усещаше как гърдите му се тресат от безмълвни ридания.
Накрая той бавно вдигна глава. Погледите им се срещнаха. Макар че по бледите му страни нямаше следи от сълзи, очите му бяха зачервени. Сякаш самата му душа бе плакала. Гледката беше покъртителна и в същото време ужасяваща.
С изкривено от мъка лице, сякаш току-що бе извършил нещо непростимо, той отпусна ръце и промърмори:
— Съжалявам, Алис. Моля те, прости ми. Не биваше да давам воля на чувствата си.
Алис знаеше, че трябва да стане от скута му, да кимне в знак, че му прощава, и да отиде направо в стаята си. Ала не можеше. Господ да й е на помощ! Не можеше. Просто нямаше сили да си тръгне и да го остави толкова потиснат и отчаян.
Прекалено погълнат от извиненията си, за да забележи нейните терзания, Лусиън продължи:
— Днес следобед говорих с Шарлот. Ние…
— Предполагам, че ти е съобщила прекрасните новини?
Той се усмихна вяло.
— Да, каза ми. Много се радвам за нея. Аз пък й признах чувствата, които изпитвам към теб, както и ревността, която днес следобед бе замъглила ума ми. Тя предложи, че предвид обстоятелствата, може би е по-уместно да останеш при нея и Клейтън до края на сезона. Струва ми се, че съм длъжен да се съглася, след това, което се случи преди малко.
При мисълта, че се налага да го напусне, нещо у нея се скъса — навярно и последният остатък от самообладанието й. И преди да успее да се спре и да осъзнае последствията, тя пламенно възкликна:
— Не, Лусиън! О, не! Моля те, не ме отпращай. Не можеш! Не мога да понеса да съм далеч от теб!
Той не би могъл да бъде по-смаян дори ако направо му бе признала любовта си. Или по-въодушевен.
— Да не би да искаш да кажеш, че споделяш чувствата ми? — Не смееше да повярва.
Никога досега Алис не се бе чувствала толкова раздвоена, както в този миг, когато видя как тъжното му лице светва в усмивка. Знаеше, че трябва да отрече, че е длъжна да се извини за прибързаните си думи, но не можеше. И как би могла, когато подобно нещо щеше да прогони радостта от лицето му?
Никога досега не бе усещала толкова силно тежестта на проклятието, тегнещо над нея. Сведе поглед, отчаяно опитвайки се да открие изход от тази невъзможна ситуация. Със сигурност би трябвало да има начин да излезе от затруднението, без да разбие нито сърцето му, нито техните души.
Но дори и да имаше, тя не можа да го открие. Бе стигнала до задънена улица и трябваше да признае поражението си. Значи щеше да разбие сърцето му. Може би, ако прояви достатъчно гъвкавост, би могла да го накара да потърси утеха в обятията на Даяна.
Докато събираше сили да се отрече от любовта си, той нежно обхвана брадичката й в шепите си и повтори:
— Споделяш ли чувствата ми?
Навярно очите й бяха казали това, което устните й не посмяха, защото Лусиън простена и я притисна с все сила към гърдите си. Склони лице над нейното и тихо промълви:
— Толкова много го желаех и се надявах, но никога не съм вярвал истински, че ще бъдеш моя. И в този миг се страхувам, че това е само един прекрасен сън.
Устните му бяха близо до нейните, толкова близо, че топлият му дъх я погали.
— Кажи ми, сладка Алис, истинска ли си? Или си само плод на въображението ми? — Гласът му галеше като кадифе. — Може би трябва да те целуна и сам да открия. — И без да дочака отговора й, устните му се впиха в нейните.
В целувката му нямаше нищо от нежността, сдържаността и уважението, с които я бе целувал досега. В нея имаше само страст, изгаряща и завладяваща, жар, на която тя бе безсилна да устои. Оставаше й само да се покори и тя го направи с желание и радост.
О, разумът й нашепваше, че трябва да се бори, да го отблъсне и да бяга надалеч от него, колкото й стигат силите. Но… дано Бог да й прости… не можеше да го направи. Изкушението да вкуси от завладяващата му страст бе прекалено силно, за да му устои.
Само един миг наслада, това бе всичко, което щеше да си позволи. Само един миг на блаженство — то щеше да й стигне за вечността. Нима щяха да бъдат прокълнати за частичка щастие? А утре ще се погрижи да оправи всичко!
Утре… Да, утре, обеща си тя, когато и последното й колебание се стопи и се отдаде на взаимната страст. Утре ще открие начин да поправи стореното през тази нощ. Утре ще мобилизира всичките си усилия, за да го събере с Даяна. Но тази нощ…