Тялото й се разтърси и изви. Вече мислеше, че умира от чувствено мъчение, когато пръстите му спряха и той отдръпна устните си.
Очите му бяха две дълбоки езера, блестящи от желание. Опря потното си чело в нейното и пламенно прошепна:
— Кажи, че ме обичаш, моя малка кукло. Обещай ми, че ще бъдеш моя завинаги.
Алис изпъшка безпомощно, притисна се към неподвижната му ръка и отчаяно се затърка в нея, опитвайки се да се освободи от мъчителната болка между краката си.
Лусиън се усмихна, погали пламналата й плът и пак се отдръпна.
— Кажи го!
Твърде замаяна от желание, за да разсъждава разумно, Алис обви ръце около врата му:
— Обичам те, Лусиън Уор! Сега и завинаги!
В мига, в който думите се откъснаха от устните й, ти усети как някаква позната сила я засмуква. Пред очите й усмихващото се лице на Лусиън затреперя, накъдри се и се изкриви като отражение в развълнувано езеро. Внезапно избухна в хиляди частици от разноцветни светлини Последва непрогледен мрак.
Крещейки името му, ритайки и опитвайки се да се вкопчи в нищото, Алис отчаяно се мъчеше да спре пропадането си. В следващия миг бе заслепена от искряща до бяло светлина.
И… тупна в краката на Алура.
Глава 18
Твърде замаяна, за да говори, Алис лежеше неподвижно, взирайки се в Алура. Феята обаче изглеждаше не по-малко изненадана и това силно я обезпокои. Ако Алура не я бе пренесла обратно в света на духовете, тогава значи бе Ангъс. А това означаваше, че е в беда.
Ужасът бавно пропълзя по гърба й и тя страхливо огледа кабинета на Алура, очаквайки разгневеният крал на феите и духовете всеки миг да се материализира и да я осъди, както бе сторил в нощта на смъртта на Лусън. И какво би могла да каже тя в своя защита? И сега, и тогава бе причинила зло на сина му. Ала този път може би нямаше да избегне проклятието му. Завинаги.
Както често ставаше, Алура отново прочете мислите й.
— Ангъс не е тук — промърмори тя, а мелодичният й глас раздвижи натежалата като олово тишина. — Той изчезна, откакто ти отиде в света на смъртните.
— Не е тук? Тогава кой…?
— О, права си да предполагаш, че Ангъс е отговорен за връщането ти тук, макар че това не е съзнателно действие от негова страна. Ти си тук заради нещо, което той направи към магията по-късно. Нещо като защита.
— Защита? Не разбирам!
— Как ще разбираш. Но, преди да ти обясня, позволи ми да ти задам един въпрос: влюбена ли си в Лусиън Уор?
Нещастната Алис само кимна.
— И призна ли му чувствата си?
По начина, по който феята оглеждаше раздърпания й външен вид, бе ясно, че знае отговора.
Алис се смути, седна и припряно се загърна с пеньоара. Нямаше смисъл да отрича очевидното, затова отново кимна.
Алура въздъхна.
— Ангъс се страхуваше, че това може да се случи. — В следващия миг феята се озова на тапицирания в златно и пурпурно диван на срещуположната стена. — Ела. Седни. Ще ти обясня. Доколкото мога.
Алис се подчини.
— Алис, въпреки лошото ти държание спрямо неговия син, Ангъс вярва, че ти искрено си го обичала. Независимо, че това е било повърхностна и егоистична любов, недостатъчна, за да спаси живота му, ала все пак е било любов. А когато хората се обичат, независимо дали като приятели, или с обожанието на детето към родителите му, или пък със страстта между мъж и жена, техните души остават свързани завинаги.
— Значи затова аз бях толкова силно привлечена от Лусиън още в началото, въпреки че той се държеше доста отблъскващо?
Феята кимна.
— Ангъс се опасяваше, че ти ще се влюбиш, както се страхуваше, че душата на сина му ще разпознае твоята и ще реши, че ти си предопределената му от съдбата жена. Затова, когато те омагьоса, за да те изпрати обратно в света на смъртните, той направи едно допълнение — да бъдеш незабавно върната обратно, ако предчувствията му се оправдаят.
— И те наистина се оправдаха… — В очите на Алис запариха горчиви сълзи. — О, Алура! Какво да правя? Толкова го обичам!
Феята поклати тъжно глава.
— Но трябва да има някакъв начин да поправя грешката си… Някакъв начин да го спася! Трябва да има! Ако Ангъс е подозирал, че това може да се случи, той сигурно е измислил план, за да се заличи сторената беда. Моля те, Алура… — От гърдите й се изтръгна ридание и тя се вкопчи в ръката на феята. — Моля те, кажи ми какво да направя. Ще сторя всичко, за да го спася. Всичко! Без значение какво ще ми струва. Само ми дай възможност да оправя нещата!
Погледите им се срещнаха и Алис можеше да се закълне, че видя нещо подобно на човешко състрадание в обикновено безизразните очи на феята.