— Недей! Да не си посмял да се отдаваш на такива ужасни мисли! Ще намерим Алис. И то много скоро! Сигурна съм. А дотогава ти си длъжен да направиш всичко, за да бъдеш силен и да продължиш да я търсиш. Значи трябва да си починеш. Ако не можеш да заспиш, изпрати някой при доктор Радклиф, за да ти предпише таблетки.
Лусиън я изгледа намръщено и пресуши чашата си на един дъх. Без да обръща внимание на неодобрителния поглед на сестра си, той я стовари върху бюрото си и вдигна гарафата, за да я напълни отново.
— Моля те, Лус! — Шарлот сложи ръка върху неговата, за да го спре. — Позволи ми да извикам Тидзъл, за да ти помогне да си легнеш. Изглеждаш така, сякаш всеки миг ще припаднеш.
— Не!
— Лусиън…
— Казах не! — Трясна гарафата върху бюрото.
— А аз казвам да! Нито миг повече няма да стоя и да те гледам как се самоубиваш. Ако не желаеш доброволно да си легнеш, ще повикам двама лакеи насила да те отнесат в леглото. И ако откажеш да изпиеш хапчетата за сън, сама ще ги натикам в гърлото ти! Съмнявам се, че в сегашното си състояние ще можеш да ми се противопоставиш.
Лицето му потъмня от гняв. Шарлот нямаше да се изненада, ако й хвърли рицарската си ръкавица и я предизвика на дуел. Всъщност искрено се надяваше да го направи. Това щеше да означава, че духът му не е напълно стъпкан.
Ала както надеждите й за Алис, така и тези за Лусиън явно бяха обречени, защото от гърдите му се изтръгна мъчителен стон и той зарови лице в шепите се.
— Как бих искал всичко да е толкова просто — да отида да си легна в леглото и да глътна няколко хапчета за сън.
— Но то е! Доктор Радклиф миналия месец ми даде такива чудотворни таблетки за сън, че оттогава спя като бебе.
Брат й поклати глава.
— Хапчетата може и да ми помогнат да заспя, но няма да ми дадат покой. И как биха могли! Всеки път щом затворя очи, виждам Алис такава каквато бе през онази последна нощ. Ужасена! Ужасена от мен! От моята чудовищна похот… Тя плачеше. — Цялото му тяло потръпна. — Аз я накарах да плаче.
— Лусиън, недей! Не започвай отново! — Шарлот сложи ръка на рамото му, опитвайки се да го успокои.
— Мили Боже! Как можах да се отнеса към нея толкова… непочтително и безсрамно, сякаш е една от проститутките от Ковънт Гардън? Нищо чудно, че избяга от мен
Отпусна безсилно ръцете си.
— За всичко е виновно проклетото ми мъжко сладострастие! — изрева той и стовари юмрука си върху бюрото. Проклето да е, задето ме накара така да се нахвърля върху нея! Ако това може да възстанови доверието й в мен, ще си отрежа проклетата мъжественост и ще й я поднеса на сребърен поднос!
Последва нов удар върху бюрото.
— Не мисля, че ще са необходими чак такива драконовски мерки. — Шарлот се пресегна да улови ръката му, за да му попречи отново да я стовари върху полираното дърво. — Едно извинение и предложение за брак ще оправят всичко, а аз се надявам, че за в бъдеще ще бъдеш по-нежен и внимателен.
Лусиън издърпа ръката си.
— Но дали само страхът я е накарал да избяга от мен?
Шарлот изненадано примигна.
— От това, което ми разказа, не виждам какво друго би могло да бъде.
— Ако е била отвратена от ласките ми? Може би са й се сторили толкова противни, че е предпочела да се изправи срещу опасностите на улицата, отколкото да бъде принудена да се омъжи за мен!
— О, не, Лусиън! Не! — възкликна тя, потресена от омразата, с която той говореше за себе си. — От начина, по който лицето й светваше всеки път, щом те зърнеше, аз съм сигурна, че целувките ти в никакъв случай не са й се сторили противни. Всъщност по-вероятно е тя да ги е харесала прекалено много и да е избягала, страхувайки се от себе си и собственото си желание, а не от теб. Не забравяй, че последните няколко години е прекарала в училище с много строги порядки. Сигурно са й втълпили в главата, че ще отиде направо в ада, ако изпита някаква страст, каквато със сигурност е усетила към теб. Лусиън поклати глава. — Ако беше така, то тя щеше да потърси опрощение на греховете си от някой свещеник или от учителите си в „Уикингтън“. А аз съм сигурен, че не се е върнала там. Вчера сутринта получих доклада на един от детективите.
Шарлот махна безпомощно с ръка.
— Не е изключено тепърва да отиде.
Лицето му придоби още по-мрачно изражение.
— Детективът се опасява, че… — Лусиън затвори очи, сякаш нямаше сили да продължи, — че навярно е попаднала в ръцете на някоя банда престъпници.
— Не! О, не! Отказвам да повярвам в подобни ужасии! — енергично разтърси глава Шарлот. — Алис е разумно момиче. Тя никога няма да се озове в опасните части на Лондон.
— Това невинно дете, което аз прогоних на улицата! И двамата много добре знаем, че едно красиво и девствено момиче като Алис не е нужно да ходи никъде, за да срещне опасността. Тя е навсякъде, дебне я зад всеки ъгъл, готова е да я сграбчи в гадните си нокти…