Момчето се замисли за миг, докато погледът му се местеше от лицето й към протегнатата й ръка. Накрая затвори очи и подаде своята.
Трогната от геройската му саможертва, Алис я пое. Детето не помръдваше, със застинало от ужас лице. После бавно отвори очи и засия в усмивка.
— Дявол да ме вземе! — възкликна Барт и се спусна да я прегърне. — Наистина си ти! Жива!
Тя кимна и го притисна до гърдите си.
— Да. И съм дошла не за да отведа Негова светлост, а да му помогна.
Малкото личице веднага помръкна.
— Не можеш да му помогнеш. Никой не може. Чух докторът да го казва тази сутрин на лейди Лоти. Той рече, че Негова светлост е толкова зле, че ще бъде истинско чудо, ако изкара до сутринта.
— Е, всеки ден се случват чудеса. И ако съществува някой, който да е в състояние да направи чудо, то това е тъкмо Негова светлост — заяви тя с убеденост, каквато не чувстваше.
Барт я изгледа подозрително.
— Наистина ли?
— Той направи чудна промяна в живота ти, когато те спаси, нали?
Момчето се замисли за миг и кимна.
— Пак чудото на неговата любов ме доведе тук, в Тистълуд. — Погледна тъжното личице и се усмихна. — Виждаш ли? Негова светлост е истински вълшебник. — Канеше се да добави още нещо, когато масивната дъбова врата се отвори.
— Барт, искам да изтичаш… — Шарлот млъкна и очите й се разшириха. — Мили Боже! Нима е възможно? Наистина ли си ти, Алис? — извика тя и се свлече на колене.
Алис стисна за последен път Барт и се спусна към Шарлот. Взе треперещите й ръце в своите и промълви:
— Да, Лоти. Наистина съм аз.
Шарлот остана втренчена в нея, после лицето й се сгърчи и от очите й рукнаха сълзи. Тя рязко отдръпна ръцете си.
— Лошо и безразсъдно момиче! Къде беше? Защо не прати поне една кратка вест, че си добре? Не ти ли мина през ума, че може да се тревожим за теб? — Сграбчи ръцете на Алис и здравата ги разтърси. — Нима не помисли за Лус? Той те обича, знаеш го. Нито за миг ли не ти мина през ума, че глупавата ти постъпка може да го нарани? По дяволите, Алис! — Отново я разтърси. — Той бе напълно съсипан, когато разбра, че си си отишла. Съсипан! Отказа да се храни, да спи, търсеше те ден и нощ, докато… — Риданията задавиха гласа й и тя безсилно отпусна ръце.
— Лоти…
— Той е болен! О, Алис! Лусиън е много болен. Лекарят каза, че… каза… — Шарлот поклати глава, а сълзите продължаваха да се стичат по бледото й лице.
— Шшт! Лусиън ще се оправи. Той е силен мъж и ще победи болестта. Сигурна съм. — Прегърна ридаещата жена.
Тя застина за миг и Алис помисли, че ще се отдръпне. После нададе дрезгав вик и с такава сила обви ръце около приятелката си, че я остави без дъх. Зарови лице в рамото й и задавено изрече:
— Няма да говориш така, ако го видиш. Той е в ужасно състояние. Ако не знаех, щях да си помисля, че вече е…
— Не! Лусиън няма да умре! Аз няма да му позволя!
— Ако страдаше само от разбито сърце, както подозирахме в началото, можеше и да му помогнеш. Но това… това… — Ново ридание заглуши думите й. — Лекарят каза, че има нещо лошо вътре в него, нещо, което… което изяжда живота му. Пусна му кръв. Даде му очистително. Предписа лекарства. Дори му сложи пиявици. Нищо не помогна. Лус слабее все повече и повече.
Алис погледна към Барт, за да се увери, че не ги чува, и прошепна:
— А опита ли с магия?
— С магия? — Шарлот вдигна глава и смаяно я погледна.
Алис кимна многозначително към издутия корем на приятелката си.
— Да, магия.
Шарлот сведе глава и лицето й омекна при мисълта за детето, което растеше под сърцето й. Сложи ръка върху корема си и отново погледна към Алис. Очите й заблестяха от надежда.
— О, Алис! Наистина ли знаеш магия, която може да го спаси?
— Вероятно… Но преди да опитам, трябва да приемеш едно условие.
— Готова съм на всичко! Само кажи!
— Да ме оставиш насаме с Лусиън до сутринта и да се погрижиш никой да не ни безпокои.
— Смятай го изпълнено.
Не й се искаше да го прави, но бе длъжна да предупреди Шарлот.
— Магията е единственият му шанс. Аз ще направя всичко, което по силите ми, но не обещавам, че ще успея.
— С магия или без магия, аз вярвам, че е достатъчно Лусиън само да те види отново, за да се спаси. Той наистина те обича, знаеш го.
— Аз също го обичам с цялото си сърце. — Прегърна Шарлот и горещо я целуна. — Обичам и теб, Лоти, като моя най-скъпа сестра. — Извърна се, за да не се разплаче. Това бе сбогуването й с Шарлот.