Изпълнена с решимост, Алис се наведе, повдигна брадичката му и целуна напуканите устни. Никаква реакция.
Разочарована, но не и обезкуражена, тя повтори целувката, като този път плъзна език в устата му. Отново нищо.
Или… Остана за миг така с устни, притиснати върху неговите. Да! Леко дихание! Отдръпна се и погледна към гърдите му. Завивките едва забележимо се повдигнаха.
Алис отправи гореща молба, отметна одеялата и сложи длан върху гърдите му. Да! О, да! Не й се бе сторило! Дишането му се усилваше, както и ударите на сърцето.
Изпълнена с нова надежда, тя притисна устни в неговите и без всякакви задръжки се отдаде на петвековното си желание. Целуваше го отново и отново; понякога с нежност и боязън; понякога със страстна жажда, но всеки път с безкрайна любов.
От пламенните целувки устните му ставаха все по-топли и по-топли. А когато езикът й дръзко се преплете с неговия, се чу нещо като въздишка.
Развълнувана от окуражаващия му отговор, Алис се излегна до него и го привлече в прегръдките си. В същия миг тялото му започна да трепери.
Отначало леко, после все по-силно и по-силно, сякаш бе обзет от внезапен студ. Накрая Лусиън се затресе с такава ярост, че тя се изплаши.
Инстинктивно притисна дребното си тяло към неговото, за да го стопли. Ала напразно.
— Моя бедна любов, как да ти помогна?
За огромна изненада получи отговор. Е, може би не беше точно отговор, но начинът, по който тялото му прилепна към нейното, й напомни как Мъртайс бе помогнала на Езмънд.
Мисълта да последва примера й я накара да се изчерви. Трябваше да свали дрехите си и да легне гола до Лусиън. Дали ще има смелостта да направи нещо толкова дръзко?
О, не се страхуваше да бъде гола до любимия си и да го притиска в обятията си. Тъкмо обратното. Това бе най-силното й желание. Просто се срамуваше да го направи без някакъв подтик от негова страна.
Но след миг Алис решително стана от леглото. Обърна се с гръб и стеснително започна да се съблича. Сваляше дреха след дреха и докато всяка следваща падаше на пода, се молеше на Бог да й даде сили да продължи. Накрая прехапа долната си устна и се извърна към леглото. Оставаше да съблече и Лусиън.
С треперещи ръце започна да разкопчава долната му риза. На два пъти той се обърна настрани. И двата пъти тя спираше и го обръщаше отново по гръб, за да продължи.
После пъхна ръце под одеялата и слепешком свали панталоните. Справи се сравнително бързо и гладко. Най-трудното се оказа да измъкне ръцете от ръкавите на ризата. Когато най-после свърши, Алис си позволи да огледа тялото му.
И то бе много отслабнало. Макар че раменете си бяха широки, а кръстът тънък и строен, почти приличаше на скелет. Едва се сдържа да не избухне в сълзи, като си помисли за някогашния здрав и силен мъж.
Изпълнена с нежност и състрадание, тя се пъхна под одеялата и забравила моминския си свян, го привлече в прегръдките си. В мига, в който телата им се докоснаха, неговото се притисна до нейното, а от гърлото му се изтръгна задавен стон.
— Сега всичко ще бъде наред, любов моя. Аз съм тук и ще се погрижа за теб — ласкаво прошепна Алис и нежно го погали по гърба.
Той простена отново и се притисна по-силно към нея.
Дълго останаха така — тя, нашепвайки любовни слова и отчаяно опитвайки се да успокои треперенето му; той, инстинктивно притиснал тяло до нейното, приемайки топлината и утехата й.
Постепенно тръпките намаляха и когато часовникът удари единадесет и половина, Лусиън се отпусна успокоен и затоплен в обятията й.
Единадесет и половина? В гърдите й се надигна паника. Това означаваше, че й остава само половин час, за да го събуди, да го възбуди и да се люби с него. Мили Боже!
На ръба на истерията Алис повдигна лицето му, което се бе сгушило в рамото й, и го обсипа със страстни целувки.
— Събуди се, Лусиън. Отвори очи и ме погледни, любов моя. Това съм аз, Алис — шепнеше тя и целуваше клепачите му. Изведнъж миглите му леко потрепнаха.
Дъхът й секна и тя отново ги целуна. Да. Да! Те отново потрепнаха. Алис леко го плесна по бузите.
— Отвори очи, Лусиън. Събуди се. Отвори очи и ме погледни.
— Алис? — едва чуто промълвиха устните, но клепачите останаха затворени.
Тя го замилва с удвоена страст.
— Да, любими. Аз съм.
Устните отново се раздвижиха.
— Не може да е Алис… Алис е… Мъртва…
— О, не. Не! Аз съм жива… Както си жив и ти… — Прегърна го пламенно.
— Топла — пресипнало промърмори той. — Топла и мека… като Алис. — Разтвори крака и обхвана с тях тялото й, а лицето му отново се зарови в шията й. — Миришеш също като Алис… сладко… на лилия…
— Защото съм Алис.
Лусиън поклати глава.