— Сигурно си ангел. Алис не би била в леглото ми, особено гола. Тя… — по лицето му пробягна сянка — …се страхува от моята страст…
— Аз съм в леглото ти, понеже целият трепереше и по никакъв друг начин не можех да те стопля. А колкото до това, че се страхувам от теб, е, само ме погледни и…
Той се размърда и членът му се притисна към корема й. Дори и в отпуснато състояние бе впечатляващ.
Ъъъ… Какво искаше да каже? О, да!
— Ако ме погледнеш, ще се увериш, че съм Алис Феър и изобщо не се боя от теб. Моля те!
С видима неохота Лусиън отвори очи. Дълго се взира, сякаш не можеше да повярва. После простена и впи устни в нейните, завладявайки ги с почти болезнена страст.
— Алис… Моята кукла! Наистина си ти! Помислих, че съм те изгубил завинаги.
— Ще можеш ли да ми простиш, задето си тръгнах по този начин? Затова, че толкова много те нараних? — Гласът й се удави в ридания.
— Ти избяга, защото се нахвърлих върху теб като разгонен звяр. — Въздъхна, опря чело в нейното и отново затвори очи. — Ах, Алис! Нима не разбираш, че аз съм този, който трябва да те моли за прошка? Знаех, че си невинно и девствено момиче, а се държах с теб като с някоя уличница. Даже по-лошо. — На устните му се изписа тъжна усмивка. — Никога, дори и в бурната си младост, не съм се отнасял толкова грубо към жена, както постъпих с теб. Отвратително! Непростимо! И макар да знам, че няма извинение за постъпката ми, аз…
— Аз харесах твоята страст — срамежливо го прекъсна Алис.
Той се отдръпна и изумено я погледна.
— Моля?
Усети как страните й пламват, но повтори:
— Твоята страст ми хареса.
— Наистина ли? — Не би бил толкова смаян дори ако му бе признала, че е на петстотин години.
— Прекалено много! Затова избягах. Бях изплашена не от теб, а от себе си. — Хедли я бе посъветвал да каже така. Но следващите думи излязоха право от сърцето й. — Разбираш ли, Лусиън, аз не съм подозирала, че е възможно да се изпита толкова силна страст към един мъж.
— А аз никога не съм подозирал, че е възможно да обожавана жена толкова много, колкото те обожавам аз, моя скъпа госпожице Феър! — С тези думи я сграбчи в прегръдките си. — И ако ме желаеш, мен, нещастното и сластолюбиво създание, бих искал да се оженя за теб!
Алис впи поглед в лицето му, неземно красиво с блестящите от любов очи и зачервени от радост страни, и си помисли колко прекрасно би било да се събужда всяка сутрин до него. Искаше й се да заплаче на глас за трагичната им любов, но успя да се усмихне.
— Най-голямото ми желание е да те обичам през остатъка от живота си!
Погледна над рамото му към часовника върху тоалетната масичка и отново я обзе паника. Само двадесет минути!
Надявайки се, че Лусиън няма да я помисли за пълна безсрамница, тя свенливо изрече:
— Ако нямаш нищо против, бих искала още сега да започнем с любовта.
Да я люби? Лусиън се взря в милото зачервено лице. Не вярваше на ушите си. Дали тя все пак не е ангел и двамата не са в рая? Къде другаде мечтите ставаха реалност? А от горещите му молби Бог знаеше, че най-съкровената му мечта бе да прекара вечността в любов с Алис.
Лусиън наведе глава и устните му завладяха нейните.
Устата й бе топла и влажна, тръпнеща и покорна. Понякога отвръщаше на целувките му срамежливо, като неопитна девица; после ставаше дръзка и изненадващо пламенна. Ала без значение как го целуваше, резултатът бе един и същ — диво и изгарящо удоволствие, каквото никога досега не бе изпитвал. Гъвкавото женско тяло, притиснато до неговото, бе толкова топло и тръпнещо… Лусиън рязко се отдръпна, изплашен, че ще загуби самообладание и отново ще я изплаши.
— Лусиън?
Той безмълвно я изгледа, поразен от предизвикателното й излъчване. Със блеснали от страстта очи и подути от целувките устни, Алис бе въплъщение на женското изкушение. Не можеше да понесе повече това сладко мъчение, затова изстена и се претърколи от прегръдката й.
— Лусиън? Нещо не е ли наред? — Лененият плат прошумоля и в следващия миг ръката й бе върху гърдите му, за да го погали нежно.
— Недей! — изръмжа той и рязко се отдръпна.
— Но защо?
— Защото съм… твърде възбуден.
— Не разбирам…
— И как би могла? Ти си девствена и затова не знаеш нищо за сексуалната природа на мъжете.
Алис отново се размърда.
— Но бих желала да узная.
— Обещавам ти, но трябва да те науча много бавно.
Сега бе неин ред да въздъхне.
— Не може ли просто да следваме желанията си и да ме оставиш сама да я открия?
Нетърпението в гласа й го накара да се усмихне.
— За съжаление желанието ми към теб е твърде силно, за да бъде контролирано. Ако позволя да ме води страстта, мога да стана груб и да те изплаша, както онази нощ в кухнята. Не искам да се ужасиш и отново да избягаш.