— Погледни ме! Нима ти изглеждам изплашена?
Без да се замисли, Лусиън отвори очи. Тя се бе излегнала на една страна, подпряла глава на ръката си. Завивките се бяха смъкнали, разкривайки прекрасните й гърди. Как изобщо бе могъл да си помисли, че тялото й е лишено от чувствени извивки! Да, гърдите й бяха малки, но у тях имаше нещо, което го възбуждаше много повече от пищните форми на любовниците, които бе имал. Едва се сдържаше да не ги обхване в шепите си, за да усети копринената им мекота.
— Е? — измърка Алис.
От гърлото му се изтръгна задавено стенание.
— Аз съм този, който съм изплашен! Толкова силно те желая! Мили Боже, Алис! Знаеш ли колко си красива? Колко неустоима?
— Тогава ме вземи! Забрави страховете си и ме люби.
— Сигурна ли си?
— Никога не съм била по-сигурна. Знам, че нашата съдба е да се обичаме.
В очите й прочете, че казва истината. През целия си живот бе чувствал непълнота, сякаш част от него липсваше. Тогава бе я срещнал и нейната любов го бе накарала да се почувства божествено цял. Като че ли Алис бе липсващата част; две сърца, свързани завинаги от съдбата и предопределени да се обичат.
Лусиън я привлече в обятията си и зарови лице в гърдите й.
— Алис… Моя единствена любов…
Тя въздъхна и се отпусна в ръцете му.
— Искам да те обичам така, както съдбата ни е отредила, и да ти дам цялото удоволствие на света. Ще ми покажеш ли как?
— Всичко у теб е удоволствие за мен… — Потри лице в копринената й кожа. — Уханието ти… — Вдъхна с наслада. — Смехът ти… Нежната усмивка… Начинът, по който грейват очите ти, когато разказваш историите си за разни феи и духове… — Засмя се и подпря брадичка на гърдите й, за да срещне погледа й. — Обожавам дори заекванията и изчервяванията ти, когато си смутена или объркана.
Алис поклати глава.
— Нямах предвид такова удоволствие. Имах предвид… плътското удоволствие. Разбираш, нали… — Страните й пламнаха. — Удоволствие, от което ще получиш ерекция. Ти каза, че мъжът се нуждае от това, за да се люби.
Лусиън се втренчи изумено в нея, после отметна глава и се засмя.
— О, Алис! Мое сладко, невинно момиче. Само като те гледам и получавам най-силната ерекция, която някога съм имал в живота си.
— Наистина ли?
Той кимна и притисна твърдия си пулсиращ член към корема й.
Очите й се разшириха.
— О, Боже! Значи не си се шегувал, когато ми каза, че мъжкият… ъъъ… нараства. Не че твоят беше малък и преди… Не съм го гледала… но ти… го притисна до мен, когато се опитвах да те сгрея…
— Разбирам — промърмори той, като с усилие се сдържаше да не се разсмее.
— Ъъъ…
— Да?
Алис прехапа устни.
— Какво… ще правим сега?
Лусиън дяволито се усмихна.
— Каквото пожелаем.
Срещна невинния й поглед и още веднъж се удиви на чудото на тяхната любов, после бавно приближи устни към зърното й.
— Това — прошепна и го облиза с език.
Алис ахна и се изви, за да поднесе розовото връхче към устните му. Младият мъж го пое и бавно го засмука, докато то набъбна и щръкна. После се премести на другото.
О, каква радост! Какво неземно блаженство! Алис отмаля от удоволствие. Никога досега не бе подозирала, че тялото й е способно да изпита такива прекрасни усещания, които с всяко всмукване на устните му се засилваха. Цялата тръпнеше и се извиваше. Нетърпелива да вкуси докрай от тази зашеметяваща сладост, тя зарови пръсти в косата му, за да привлече главата му към себе си.
Устните му жадно смучеха ту едното зърно, ту другото, а езикът му се плъзгаше по твърдите кълба. Алис простена името му, затвори очи и се остави на вихъра на страстта.
Лусиън продължи сладострастната си игра, докато всички мисли излетяха от главата й и остана единствено пулсирането между краката. Усещаше, че единствено любимият й може да облекчи тази сладка болка.
Не издържаше повече.
И като жена, обладана от зли сили, Алис дръзко насочи ръката му към нежния триъгълник между бедрата си.
— Лусиън… Моля те! О! Моля те!
Той се усмихна, а пръстите му се заровиха в меките къдрици. Разтвориха нежните гънки и бавно се плъзнаха навътре, приближавайки все повече към пулсиращата сърцевина. Тръпнеща от очакване, Алис разтвори широко крака и цялото й тяло се напрегна, молещо и жадно за докосването му.
Няколко секунди, които й се сториха цяла вечност, пръстите му я галеха и разтриваха, без да стигат до там, докъдето тя желаеше.
Алис се изви и се притисна към ръката му. Този път пръстите му нахлуха във влажната и топла мекота и достигнаха малката тръпнеща пъпка. Усещането бе толкова неочаквано и разтърсващо, че тя извика, а бедрата й се сгърчиха, докато горещите вълни на удовлетворението обливаха тялото и.