— Съжалявам, любов моя, но сега може би ще те заболи.
Алис бе твърде замаяна от желание, за да се страхува, твърде нетърпелива да го почувства в себе си. Изпита единствено радост, когато главичката навлезе в нея. Прониза я болка чак когато се сблъска с преградата на девствеността. Извика леко и инстинктивно напрегна мускулите си, за да го изтласка.
— Шшт! Ей сега ще свърши, кукличке моя. Съжалявам. Само се опитай да се отпуснеш. Няма да боли толкова много, ако си отпусната. Обичам те — прошепна, тласна силно и разкъса нежната преграда.
Алис извика и сълзи на болка намокриха страните й. Лусиън спря, за да й даде време да свикне с размера му. Пръстите му отново погалиха най-съкровената й част. Болката постепенно утихна и когато той отново се раздвижи, Алис откри, че усещането й харесва.
— Искаш ли да продължа? Или те боли? — загрижено попита той, макар в сърцето си да се молеше да не го спре.
Щеше да намери и сам жадуваното облекчение, макар перспективата да не бе особено приятна. За негова огромна радост, тя обви ръце около врата му, привлече устните му към своите и чувствено измърка:
— Моля ви, продължете, милорд. Харесва ми да ви усещам в себе си.
Не бе нужно да повтаря молбата си. Лусиън изпъшка, издърпа члена си и после отново тласна навътре. Тя извика отново, тихо и чувствено, и обви бедра около кръста му, притегляйки го още по-навътре.
Отново и отново го вкарваше и изкарваше, нашепвайки любовни слова между целувките. Алис се бе вкопчила в него, а тялото и се гърчеше и извиваше под неговото, мълвейки името му при всеки тласък.
Никога досега жена не му се бе отдавала толкова изцяло; никога той не бе откликвал така. Нейната топлина и влага, нежното й тяло, тръпнещо от удоволствие, бе повече от всичко, за което някога бе мечтал.
Освобождението му бе толкова силно, че топлата струя на семето му се изля в нея като пълноводен поток. Викът му на върховен екстаз се сля с нейния точно когато часовникът отброяваше полунощ.
Лусиън бе разтърсен от поредната вълна на удоволствие, толкова силна и помитаща, че сякаш избухна в хиляди светлини. После настана мрак.
— Това бе самото съвършенство — въздъхна Алис, след като страстта им утихна. Очевидно и Лусиън още не можеше да се съвземе, понеже не бе помръднал, откакто преди минути се бе отпуснал върху нея.
Нежна усмивка се изписа на устните й и тя леко плъзна ръка по гърба му. После игриво го стисна за хълбоците. Сподави смеха си и зачака.
Ала той остана да лежи неподвижно.
Съвсем неподвижно.
Обзета от внезапен страх, Алис задъхано извика името му.
Никакъв отговор.
Отново извика, този път по-високо. Тишина.
Паниката й растеше с всеки изминал миг. Тя повдигна отпуснатата му върху гърдите й глава и тревожно се втренчи в лицето му. Очите бяха затворени, а лицето — отпуснато.
Неестествено отпуснато.
Сърцето й замря.
Мъртъв?
В гърлото й се надигна ридание, тя сложи пръсти върху разтворените му устни, молейки се да почувства дъха му. Нищо.
Отчаяно потърси пулса на врата му. Едва доловимо потрепване.
Взря се в безжизненото лице. Беше твърде зашеметена, за да направи каквото и да било. После мъката й избухна със разтърсващ стон.
Значи тя не беше истинската му любов! Отново се бе провалила! И този път той бе изгубен завинаги.
Привлече отпуснатото му тяло в обятията си. Мълвеше името му през сълзи и нежно го люлееше, както бе правил Ангъс с Лусън преди векове.
— Моя бедна, сладка любов! Съжалявам! Толкова много съжалявам! — Обсипа с целувки лицето му и бледите устни.
В мига, в който устните й докоснаха неговите, тялото му подскочи, сякаш пронизано от светкавица, потрепери и от гърдите му излезе съскащ звук. После Лусиън пое дълбоко дъх, клепачите му потрепнаха и той отвори очи.
— Лусиън? — Не смееше да повярва на очите си.
— Ммм… — Устните му се разтеглиха в усмивка. — Това беше… вълшебно!
Алис се отпусна облекчено и срещна сияйния му поглед. Очите му бяха толкова живи и изпълнени с такава гама от нежни чувства, че в мига, в който ги видя, тя разбра — той най-после бе постигнал съвършената цялост.
— Да. Наистина беше вълшебно!
Лусиън протегна ръце и ги обви около шията й. Привлече лицето й и прошепна:
— Готова ли си за още едно вълшебство, любов моя?
Отговорът й бе страстна целувка.
Любиха се пак и пак. Смееха се и се закачаха, разменяха си думи на любов и клетви за вечна вярност. На зазоряване Лусиън потъна в дълбок сън.
С натежало от неизбежната раздяла сърце, Алис се измъкна от прегръдките му и приседна на леглото. Погледна го на сбогуване, опитвайки се да запомни любимото лице и тяло. Накрая го зави и докосна с устни неговите.