— Прости ми, че отново те оставям, любими мой! Ако можех, щях да остана завинаги с теб. — Целуна го за последен път, уви се в едно одеяло и отиде до прозореца, за да чака утрото.
Нощта се оттегляше. Запяха първите птици. Внезапно почувствала се безкрайно изтощена, Алис опря чело на хладното стъкло. Сълзите безмълвно се стичаха по лицето й, докато първите лъчи светлина озаряваха небето. Още миг и щеше да се превърне в пепел…
Разсеяно си помисли дали ще изпита болка. Със сигурност щеше да бъде много по-малка от тази, която бе изпитала, когато бе далеч от Лусиън.
Слънцето се издигаше сантиметър по сантиметър, изпъстряйки небето със златни и розови ивици. Когато то най-после се претърколи от ръба на земята, Алис почувства особените тръпки, които винаги усещаше при наближаваща магия. Затвори очи, промърмори последната си молитва и се приготви за края.
Кръвта потече по-бързо във вените й. Главата й запулсира. Сърцето й заби по-силно. Изминаха няколко минути, които й се сториха цяла вечност, и изведнъж всичко утихна.
„Дали вече съм мъртва?“ Хмм… Не се чувстваше по-различно. Държеше очите си затворени. Ощипа се там, където би трябвало да бъде ръката й. Пръстът й срещна здрава и топла плът, а не изсъхнала кост. Намръщи се озадачено и крадешком се огледа.
Все още бе в стаята на Лусиън, която вече бе окъпана в златистото сияние на зората. Погледът й се плъзна наоколо. Това, което видя отне дъха й.
Ангъс седеше на края на леглото, прегърнал сина си, който спеше спокойно. Кралят на феите се усмихваше. На лицето му бе изписана такава нежна радост и безгранична любов, че Алис едва сдържа сълзите си.
Ангъс положи внимателно Лусън върху леглото и разроши косите му. После се изправи и я погледна.
— Ти се справи добре, смъртна жено! Душата му вече е силна и цяла.
Алис се вгледа в синьозелените очи, сетне отмести поглед към любимия си. Беше толкова красив, толкова съвършен. В безграничното си отчаяние се свлече на пода.
— О, Ангъс. Аз го обичам — прошепна тя и обгърна раменете си с ръце. — Той е всичко за мен. Всичко! Обещай ми, че ще се грижиш за него, когато си отида… Да е в безопасност и щастлив. Моля те! Обещай ми!
Ангъс незабавно се озова до нея и се отпусна на колене.
— Не предпочиташ ли да останеш и сама да се погрижиш за него?
— Нищо не желая повече. Но не мога! И ти го знаеш.
— Можеш!
— Но твоята магия…
— Бе развалена в мига, в който ти взе решението да пожертваш живота си за него. — Срещна смаяния й поглед и поясни: — Разбираш ли, Алис, любовта… истинската човешка любов е по-силна от магията. Дори от моята.
Алис го гледаше онемяла. Не смееше да повярва на думите му.
— 3-значи аз н-няма да се превърна в п-пепел?
Кралят на феите поклати глава и й помогна да се изправи.
— Не. Ти ще се омъжиш за моя син и ще му родиш четири необикновени деца.
— Четири?
— Три момчета и едно момиче. Момичето, като моята любима Роуина, ще бъде най-красивата девойка в цяла Англия.
— О, Ангъс! — Алис се хвърли в прегръдките му. — Аз… — Поклати глава. Беше твърде развълнувана, за да може да говори.
За нейна изненада той пламенно отвърна на прегръдката й.
— Не е нужно да казваш нищо. Усещам щастието ти със сърцето си.
Докато двамата стояха прегърнати, мълчаливо споделяйки радостта си, Лусиън се размърда и промълви името й в съня си.
Ангъс се усмихна.
— Вече е време да си вървя. Той много скоро ще се събуди и ще пожелае отново да те вземе в прегръдките си.
— Ще те видя ли отново? — Алис за пръв път осъзна колко много го обича.
Погледът му помръкна.
— Страхувам се, че не. Моите хиляда години са към края си.
— Ангъс, не! Сигурно грешиш! — Ужасено се втренчи в него. С безупречно гладката си кожа и буйна грива той изглеждаше в разцвета на силите си.
— Не греша — въздъхна кралят на феите. — Чувствам как се разпадам, дори и в този миг.
— Не може да няма начин да те спасим! — Отказваше да повярва на жестоката истина. — Може би в свитъците…
— Не… — В гласа му прозвуча нотка на безвъзвратност.
— О, но това е ужасно! — Очите й се наляха със сълзи.
Той се усмихна нежно.
— Ах, моля те, не плачи, малка смъртна. Може би не всичко е изгубено.
— Не е ли? — през сълзи се усмихна Алис.
Ангъс поклати глава.
— Макар че това не е писано правило, когато му дойде времето, Бог съди всяка фея. Ако реши, че е заслужила, Той й позволява да се роди в света на смъртните, като по този начин й дава възможност да заслужи безсмъртна душа.
— Наистина ли?
Ангъс кимна.
— Тогава ден и нощ ще се моля Бог бъде милостив към теб!