Сезоните се редували. Есента отстъпила пред мразовитата зима, зимните ледове се стопили от поривите на топлите пролетни ветрове. Роуина родила близнаците си точно в полунощ, при настъпването на двадесет и първи юни — деня на лятното слънцестоене. Както й бил предсказал Ангъс, едното било момиче — нарекли го Елинор, а другото — момче. Кръстили го Лусън. И двете бебета наследили приказната златиста коса на майка си и неотразимите синьозелени очи на баща си.
Благодарение на грижите на вълшебните същества, децата на Ангъс и Роуина израснали силни, стройни и изумително красиви. Още от най-ранна възраст Елинор удивлявала феите и духовете със свръхестествените си способни да лекува рани и болести. Брат й Лусън превъзхождал всичките си връстници с рицарските си умения. Дори го удостоили със звание веднага щом навършил шестнадесет години.
За самата Роуина било достатъчно да продължи да живее в света на хората, за да си осигури правото да бъде приета в небесните селения, но децата й, като всички потомци на подобни смесени бракове, притежавали само наполовина безсмъртна душа. Другата половина била духовна субстанция. А всеки знае, че за да бъде приет в Рая, трябва да притежава ненакърнена чистота.
Но не всеки знае, че ако някое от тези същества се влюби в простосмъртно създание, истински, до пълно себеотдаване, ще може да слее двете си половини и да заслужи правото да прекрачи райските двери. Защото любовта на смъртен мъж или жена ще го пречисти и ще го изпълни с доброта и праведност, претопявайки останките от по-крехката духовна субстанция.
Елинор била само на петнадесет години, когато се венчала за един порядъчен и благовъзпитан рицар, чието име било Алън де Уор. Техният брачен съюз се крепял на чиста и искрена любов. Двамата млади били благословени от съдбата с девет деца и безоблачно щастлив живот.
Но Лусън бил много далеч от всичко това, защото копнеел само за бойни подвизи. Въобще не се вълнувал от мисълта за женитба, макар че много девойки тайно въздишали по него и се опитвали да го отклонят от военните походи, за да го примамят в брачното ложе. Кой можел да ги упреква, че се прехласвали по този очарователен момък, способен само с появата си да накара всички девичи сърца трескаво да туптят. Но той сякаш не забелязвал многобройните си обожателки и сърцето му оставало несмутимо — до деня, в който срещнал Алис ла Фер.
Тя била празноглаво и суетно създание, непостоянна и лекомислена. Нищо не гъделичкало така силно самолюбието й, както успехите й в подстрекаването на рицарите да се надпреварват за нейната благосклонност. Затова ловко флиртувала с всеки, който успеел да задържи поне за миг погледа й. Но след като засищала суетата си, своенравната красавица с надменен смях отблъсквала опитите на поредната си жертва да се сближи с нея. Оправдавала се с думите, че винаги може да си намери някой по-достоен и по-мъжествен кандидат. От Архангеловден нейният фаворит бил младият Лусън, синът на принц Ангъс и Роуина. И това станало причината за неговата гибел.
Случило се по време на рицарския турнир в Тистълуд Касъл, точно в деня на лятното слънцестоене. Празникът бил шумен и многолюден. Щедрите награди привлекли рицари от близо и далече. Сред тях се появил и Брайън Фицсимънс — най-ревностният обожател на Алис ла Фер. Той обаче въобще не копнеел да спечели голямата награда на турнира, защото нищо друго не го вълнувало, освен мисълта да прониже в гърдите съперника си Лусън.
Макар че Лусън бил отличен боец, омразата на Брайън била толкова силна, че му придала неподозирани способности. В разгара на схватката той успял да го прониже с меча си. Острието се впило така дълбоко в ребрата на злочестия Лусън, че малко оставало да разкъса сърцето му. Смъртнораненият воин веднага бил отведен от оръженосците си в спалнята, където останал прикован на легло през целия ден и през следващата нощ, измъчван от непоносими болки.
Алис, изплашена от последиците от лекомисления си флирт с Брайън Фицсимънс, коленичила край леглото на Лусън, обляна в сълзи. Не преставала да кърши ръце в напразни опити да го утеши, защото всъщност го обичала, макар и по-своему, въпреки самовлюбеността си, която не й позволявала да му отдаде докрай сърцето си. А той се нуждаел именно от това, за да спаси душата си.
Никой не могъл да си обясни защо в този злокобен ден феите не са предпазили Лусън от фаталния удар на Брайън. Знаело се само, че след като смъртта набележи поредната си жертва, тя е обречена завинаги и никакви магии на приказни същества не могат да я спасят. Лусън издъхнал в полунощ, точно в часа, в който навършил деветнадесет години, с името на Алис на уста.