— Първата ни работа ще е да те освободим от тези дрехи. След като траурът ти е свършил миналия месец, никой няма да те упрекне в неуважение. Ще ми се да добавим повечко цветове в гардероба ти. — Изгледа я замислено. — На твоята деликатна фигура отиват по-меките тонове като светлорозово, небесносиньо и бледозелено. Може би дори бяло, макар че трябва да пробваме, за да сме сигурни.
Обърна се към Лусиън, който изглеждаше искрено отегчен от разговора.
— Трябва незабавно да изпратиш бележка до мадам Фаншон, Лус!
Черните му вежди се смръщиха и отегчението му тутакси се изпари — като вълшебна фея, стопила се във въздуха.
— Аз да изпратя бележка?
— Да, ти! Мадам е изключително заета и да използваш през този сезон услугите й е по-трудно отколкото да получиш аудиенция при краля. Чух, че миналата седмица е отказала дори на херцогиня Линдънбъри и на двете й дъщери.
Лусиън озадачено се втренчи в сестра си.
— А какво те кара да смяташ, че няма да откаже и на мен?
— Твоето красиво лице и блестящата ти репутация.
За искрено учудване на Алис, челюстта на маркиз Тистълуд увисна при този дързък отговор.
— Извини ме, но не разбрах?
— Чу ме много добре — Шарлот дяволито намигна. — Подобно на половината жени в Лондон, и мадам Фаншон е прочела всички статии за геройските ти подвизи по бойните полета и си е въобразила, че е влюбена в теб. Не се съмнявам, че ще бъде възхитена да се запознаете и няма да ти откаже.
Лусиън едва не се задави от възмущение.
— Нямам нито време, нито желанието да седя в приемната на някаква си шивачка и да се правя на компаньонка. Ако не можеш да се добереш до услугите на тази мадам Фаншон, без да използваш мен като примамка, ще трябва да намериш друга модистка. Сигурен съм, че в Лондон гъмжи от тях.
— Но никоя не е толкова добра! И никой не може да постигне такива чудеса с женската фигура!
Лусиън огледа Алис от главата до петите и явно реши, че фигурата й наистина ще се нуждае от цялото умение на чудодейната мадам, защото въздъхна и промърмори:
— Какво точно се изисква от мен?
Шарлот триумфираше.
— Не чак толкова много. Просто ще трябва да надраскаш една бележка и след това да ни придружиш до магазина й. Ще я поздравиш и после можеш да си тръгнеш и да ни оставиш. Само възможността да се запознае с теб, ще е достатъчна, за да се съгласи да ни приеме.
Лицето му придоби изражението на човек, на когото току-що са извадили зъб.
— О, добре! Спечели.
Алис наведе глава, за да прикрие усмивката си.
Глава 4
Беше унила утрин, студена и сива. Нито един слънчев лъч не проникваше през свъсеното зимно небе. Вятърът фучеше и покриваше стъклата със ситен скреж.
Алис се зарови под одеялата. Никак не й се напускаше топлия пашкул на леглото.
— Време е да ставате, госпожице! — Новата й камериерка Лети Дийкин отметна завивките.
Алис извика и потрепери от студения въздух, проникнал през тънката муселинена нощница. Зъбите й затракаха и тя бързо придърпа обратно одеялата. Въпреки огъня в голямата мраморна камина, в стаята бе студено. Лети неодобрително поклати глава.
— Негова светлост ми каза, че в единадесет часа трябва да сте готова за шивачката. И… — измъкна одеялото от ръцете й и рязко го отметна, — ще бъдете готова!
— Негова светлост казал? — промърмори Алис и изгледа смръщено Лети. — По-скоро е излаял заповедта си.
Откакто преди четири дни бе пристигнала в къщата, не бе чула нито една дума на Лусиън, изречена с приятен или поне любезен тон. Той все се сопваше и ръмжеше. Дори се държа доста грубо със собствената си сестра.
С въздишка стана от леглото и стъпи на дебелия плюшен килим. Очевидно всички край него бяха свикнали с вечно лошото му настроение, защото май тя бе единствената, която се разстройваше. Шарлот по-скоро се забавляваше.
„Е, поне днес няма да ми се наложи да прекарам много време в неприятната му компания“ — утеши се Алис, докато промушваше ръце през ръкавите на черния вълнен пеньоар, който Лети държеше.
Както бе предсказала Шарлот, отговорът на мадам Фаншон на бележката на Лусиън бе бърз и положителен. И ако всичко вървеше по план, за не повече от половин час той щеше да ги отведе до ателието й, да изкаже почитанията си и след това да ги остави на спокойствие. Веднъж само да се отърве от вечно нацупената му физиономия! Ще бъде наистина свободна да се наслаждава на няколко часа пазаруване в компанията на Шарлот. Щеше да има и възможността да я поразпита дали брат й се интересува от някоя дама. Би било чудесно, ако й отговори утвърдително.
Алис се усмихна, когато Лети й помогна да се настани в украсения с дърворезба стол пред камината и й подаде чаша с горещ шоколад. Въпреки че се бе срещала с Шарлот само два пъти, имаше чувството, че я познава отдавна. Нещо в приятелската усмивка на тази жена и в топлото й държание я бе предразположило.