Алис вдигна глава и видя елегантно облечена, тъмнокоса жена към петдесетте, която изплува иззад червените кадифени завеси в дъното на магазина.
— Най-красивото нещо, което съм виждала!
— Цели десет години се тъче плата, нужен за ушиването само на една рокля. — Жената приближи до Лусиън и елегантно се поклони. — Мадам Фаншон. На вашите услуги, милорд.
По начина по който модистката го гледаше, човек можеше да си помисли, че Лусиън е нещо средно между Свети Георги и Тристан. Алис прикри усмивката си. Очевидно статиите във вестниците го бяха представили в изключително романтична и идилична светлина.
— Това е моята повереница, госпожица Феър — Лусиън кимна сдържано. — Както вече сте разбрали от бележката ми, тя се нуждае от напълно нов гардероб за сезона.
Модистката се усмихна на Алис.
— За мен ще бъде удоволствие да облека тази малка госпожица. Аз и лейди… — Млъкна и се огледа. — Но къде е очарователната ви сестра? В бележката ви се казва, че тя също ще си избере някои неща днес.
Лусиън сви рамене и се зае да сваля ръкавиците си.
— За съжаление не можа да ни придружи. Но се надявам, че с вашата безценна и компетентна помощ ще успея да се справя задоволително.
— Qui! Повече от задоволително! Винаги съм казвала на бащите в този град, които търсят подходящ съпруг за дъщерите си: кой най-добре ще избере една рокля, ако не мъж с вкус? — С тези мъдри слова, тя плавно приближи до завесата, сякаш се хлъзгаше на колелца.
Плесна с ръце и извика:
— Клодин! Ела веднага!
Сякаш материализирала се от нищото, напред пристъпи висока кокалеста девойка с медна коса. Беше на не повече от двадесет години. По начина по който лицето й светна, когато й представиха Лусиън, стана ясно, че разказите за геройските подвизи на маркиз Тистълуд са любимото четиво в модния магазин. Момичето го зяпаше в захлас с блеснали от възхищение зелени очи, а мадам издаде остър съскащ звук, което явно се равняваше на строго мъмрене, защото девойката се изчерви и бързо се поклони.
Тогава модистката се извърна към Алис, която все още стоеше до ефирната коприна.
— Госпожице Феър, това е моята помощничка Клодин. Моля ви, придружете я до пробната, където тя ще ви помогне да се съблечете. След малко ще дойда лично да ви взема мерките.
Алис още веднъж изгледа с копнеж прекрасната коприна и последва младата жена зад завесата. Минаха по някакъв къс коридор, след което влязоха в малка квадратна стая, почти изцяло заета от огромно огледало.
— Ако ми позволите, госпожице, ще разкопчая роклята ви — рече Клодин, след като й помогна да си свали бонето и дългото палто. За разлика от мадам Фаншон, френският й акцент бе едва забележим.
Алис кимна и се обърна с гръб. Тъкмо се разсъблече, когато мадам Фаншон влезе в стаята с принадлежностите за вземане на мерки. Модистката я изчака да свали и долната си фуста, след това я обиколи и огледа внимателно тялото й.
— На колко сте години, госпожице? — попита тя след третата си обиколка.
— На деветнадесет — излъга Алис, както Алура я бе инструктирала. В крайна сметка не можеше да си признае, че е на петстотин и шестнадесет.
Жената изгледа критично гърдите й.
— Бих ви дала по-скоро седемнадесет. Е, добре — сви рамене тя и обви метъра около бедрата й. — Мъжете обичат невестите им да имат невинни физиономии. — Продиктува мярката на Клодин, която прилежно я записа в бележника си. После пристегна сантиметъра около талията. — С вашето мило личице и роклите, които ще ви ушия, много скоро ще си намерите чудесен съпруг. А така ще зарадвате красивия си настойник, нали?
— Да. — Мадам нямаше никаква представа колко ще бъде доволен, особено след случката с онзи плъх. Само мисълта за ужасния инцидент я изчерви.
Устните на модистката се извиха в лека усмивка.
— Аха! Нашата малка госпожица се изчервява само при споменаването на името на настойника й. Да не би да храним нежни чувства към него? — Засмя се тихо и продължи да взема мерките. — Не ви упреквам. Той е изключителен мъж!
Тя да изпитва нежни чувства към Лусиън? Ха! Как ли е „надут пуяк“ на френски? Тъкмо се канеше да отрече, когато мадам въздъхна.
— Толкова тънка талия! Това е добре. Улеснява работата ми, защото няма да ми се налага да правя чудеса, за да прикривам излишните тлъстини. — Кимна доволно, обърна се към Клодин и изрече нещо на френски.
Мисълта, че някой, пък било то и шивачката, ще си помисли, че е влюбена в Лусиън, бе непоносима за Алис, затова тя прекъсна нескончаемия поток от думи на Клодин:
— Ъъъ… що се отнася до лорд Тистълуд… Помощницата веднага млъкна, а мадам се извърна с многозначителна усмивка.