Алис се вгледа в младата помощничка и се подчини. А може би Клодин щеше да й даде информацията, от която толкова се нуждаеше? Нали тъкмо тя бе споменала за Рейна Кастел. По правило не се стесняваше, когато искаше да завърши успешно някоя от сватовническите си мисии, и затова се реши да пита.
— Винаги ли помагате на дамите така?
Клодин кимна, издърпа нагоре фустата, нагласи я на кръста й и мина отзад, за да я закопчае.
— Моето задължение е да събличам и обличам клиентките.
— Значи сте помагали и на Рейна Кастел?
Клодин се поколеба за миг, но след няколко секунди тихо отвърна:
— Да.
— И тя е споменала лорд Тистълуд?
Последва нова пауза и ново колебливо „да“.
Алис изчака да привърши със закопчаването и чак когато се пресегна за роклята, продължи с въпросите.
— А дали случайно госпожица Кастел не е споменала колко е близка с Негова светлост?
Очевидно съсканията на мадам Фаншон не са били просто мъмрения, а истински заплахи, защото момичето изглеждаше искрено ужасено и сякаш всеки миг щеше да побегне от стаята. След като нервно приглади роклята, изрече със заекване:
— А-аз… ъъъ… м-мадам Фаншон с-строго е з-забранила на работничките си да клюкарстват за клиентките.
— Но тя няма да разбере! Аз ще пазя в тайна всичко, което споделите с мен.
Клодин вдигна глава и срещна погледа й. Очите й се бяха разширили от притеснение и страх.
— Извинете ме за въпроса, госпожице. Искате да знаете всичко това заради чувствата, които храните към Негова светлост?
— Едва ли! — Отговорът прозвуча доста по-рязко, отколкото бе възнамерявала.
Клодин я изгледа стреснато.
Алис мислено се прокле заради прибързаността си и опита да поправи грешката.
— Исках да кажа, че никога не бих си и помислила, че лорд Тистълуд би могъл да падне толкова ниско, че да се ожени за някоя като мен без титла. — Поклати глава. — Причините са свързани със сестрата на Негова светлост — Шарлот, лейди Кларингболд. Предполагам, че я познавате?
Клодин кимна.
— Тя е много мила. Даде ми цели три крони за Коледа.
— Да, много е мила — усмихна се Алис. — И се е поболяла от тревога по брат си. Тъкмо заради това днес не ни придружи… беше толкова изтощена, че не можа дори да стане от леглото.
— О! Бедната мила лейди! — Притисна роклята към гърдите си. — Ако бих могла да направя нещо за нея!
— Струва ми се, че можете. Всъщност вие навярно сте единствената, която би могла да ми помогне.
— Аз?
Алис кимна.
— Разбирате ли, Клодин, лорд Тистълуд се чувства много самотен и нещастен след края на войната. Нейна светлост е сигурна, че само невеста би могла да внесе радост в живота му. Но тъй като той не желае да сподели с нея дали има някакви по-специални предпочитания, тя не може да започне с търсенето на подходящата жена. Тъкмо затова се интересувам от забележката ви относно госпожица Кастел.
— О… разбирам… — Клодин прехапа долната си устна, явно разкъсвана между лоялността към щедрата графиня и страха да пренебрегне заповедите на мадам Фаншон. Лоялността накрая победи страха. И като хвърли уплашен поглед към вратата, тя прошепна: — Да! Негова светлост наистина я харесва.
— А тя какво представлява? — прошепна Алис. Клодин плъзна роклята през главата й.
— Много е красива. С черни коси и черни очи. Казват, че Негова светлост предпочитал тъмните жени с пищни форми.
— А какво ви кара да смятате, че предпочита госпожица Кастел пред всички други красиви брюнетки в Лондон? — Алис изплува от гънките на коприната.
— Тя самата. — Момичето хвърли още един поглед към вратата и поверително зашепна: — Но сигурно е истина, защото той плати последните пет рокли, които тя си поръча. Едната дори бе украсена с лебедов пух по краищата.
В такъв случай сигурно бе истина, реши Алис, докато Клодин закопчаваше медните кукички на гърба й. Съвсем логично бе Лусиън да желае избраницата му да е елегантно облечена. Отвори уста, за да попита Клодин дали смята, че Рейна Кастел би била подходяща съпруга за лорд Тистълуд, но на вратата се почука.
— Клодин? — разнесе се жизнерадостен женски глас.
Клодин уплашено трепна и тревожно се озърна. Явно се боеше, че разговорът им може да е бил чут. Прехапа треперещите си устни и попита пресипнало:
— Да?
— Дойде лейди Бидълтън за последната проба на костюма за езда. Мадам помоли ти да я направиш. Аз ще помогна на госпожица Феър с обличането.
Клодин изглеждаше така, сякаш всеки миг ще припадне от облекчение. Спусна се към вратата и след миг влезе едно слабо, но жилаво момиче на около тринадесет години.