— Госпожица Феър вече е облечена — каза Клодин и посочи към Алис. — Ти трябва само да я придружиш до салона, където я очакват лорд Тистълуд и мадам.
Чувствайки се така, като че ли това бе най-щастливият ден в живота й, а и наистина можеше да се окаже такъв, ако предчувствията й относно госпожица Кастел се окажеха верни, Алис последва момичето, за да завари обезпокоената мадам Фаншон, която довършваше някакви скици пред явно отегчения поглед на Лусиън.
— Това е един от най-елегантните ни модели. — Виждате ли тези специални закопчалки? — Модистката потупа по листа с притеснена усмивка. Очевидно, както обикновено, маркизът е бил напълно непоносим.
Когато Алис застана до стола му, французойката скочи и възкликна:
— А! Госпожица Феър. Най-после! Може би сега Негова светлост ще се увери колко хубаво ще ви стои тази рокля.
И тя дръпна Алис да застане до нея и вдигна скицата, очаквайки мнението му.
Лусиън леко се намръщи и поклати глава.
Шивачката въздъхна и свали модела. Гледа няколко секунди мъжа пред себе си, накрая щракна с пръсти и тържествуващо извика:
— Аха!
Спусна се към масата в дъното на салона, грабна един топ от наситено пурпурното кадифе, метна отгоре му черен крепдешин и тюл в малко по-светъл оттенък на пурпурното. След това се върна при Алис и нагласи кадифето върху гърдите и раменете й, после закрепи отгоре крепдешина, а от тюла оформи полите.
— Може би след като видите плата върху повереницата си, ще разберете колко красива ще бъде с тази рокля?
Отегченият израз изчезна от очите му и за пръв път откакто Алис бе влязла, Лусиън изглеждаше искрено заинтригуван. Мадам явно взе реакцията му за положителен знак, понеже продължи оживено да обяснява:
— Като я украсим по краищата с черни мъниста и пухена боа ще стане страхотно! Очарователно, нали?
Маркизът бавно се изправи и обиколи Алис. Студеният му поглед се плъзна по тялото й. Когато направи пълен кръг, заговори с мек глас, в който обаче се усещаше раздразнение.
— Мили Боже, мадам! Погледнахте ли момичето? Този тоалет едва ли е подходящ за нея. Та тя просто ще се изгуби във всичките… — махна пренебрежително с ръка към скицата, — … тези пера и тюлове!
Алис отмести поглед от плата към отхвърления модел. Колкото и да харесваше роклята, Лусиън беше прав. Тя наистина бе твърде дребна и прекалено млада за подобна рокля. Щеше да има достатъчно време да носи подобни дрехи, когато отново стане смъртна. Дотогава момичешката й фигура ще узрее, за да се нагоди към женските й желания и копнежи.
С явно нетърпение, което показваше винаги когато се отнасяше до повереницата му, Лусиън грабна папката със скици и започна да ги преглежда. Отхвърли първата. И втората. Но когато стигна до третата се спря.
Подаде я на мадам.
— Ще вземем тази рокля. — Отиде до полицата на отсрещната стена и взе един топ от небесносин газ, напръскан със златисто. После погледна към стойката с панделките и ширитите. — В комбинация с това. — Взе едно руло, прекоси стаята и го постави върху небесносиния плат.
— Сега разбирате ли какъв модел рокля искам за госпожица Феър?
Мадам се засмя и кимна.
— Qui. Вие искате тя да изглежда като ангел, какъвто всъщност си е.
— Ангел? — изсумтя Лусиън. — Не! Просто не желая да я гледам как се разхожда наоколо като малко момиче, което се е нагиздило с дрехите на майка си.
Ако бяха сами, Алис щеше да му каже направо какво мисли за пренебрежението му към фигурата й. Малко момиче, как ли пък не! Но от уважение към мадам тя се ограничи само с един кръвнишки поглед. Лусиън и без това достатъчно бе притеснил бедната жена. Нямаше нужда да увеличава неудобството й, като започне разправия с настойника си.
После изборът на дрехи продължи доста по-гладко. Мадам Фаншон вече бе наясно с желанията на Лусиън и бързо извади подходящите скици. Имаше дневни рокли, следобедни рокли, вечерни тоалети, костюми за разходка в парка. Въпреки че Лусиън нито веднъж не си направи труда да се посъветва с Алис, тя остана доволна от всичко, което той хареса.
Тъкмо когато двамата с мадам търсеха плат за роклята, с която трябваше да се появи на бала по случай откриването на сезона, предната врата се отвори и в магазина влезе жена на около тридесет и пет години. А заедно с нея и… зловонието на Хедли.
Стомахът на Алис се сви. О, страхотно! Тъкмо от това се нуждаеше! Хедли щеше да обърне магазина с краката нагоре!
— Взе ли онази макара за… — Лицето на мадам се сгърчи, сякаш бе изяла развалена стрида. — Mon Dieu3, Луси! Да не си стъпила в някое конско…
Луси поклати глава. Отвращението, изписано на лицето й бе не по-малко от това на работодателката й.