— Тази отвратителна миризма се носи от канавката. Изглежда е нахлула тук, когато съм отваряла вратата.
— Е, не мога да позволя магазинът ми да замирисва на помийна яма всеки път, когато някой влезе, нали? — Мах на величествено към завесата в дъното. — Кажи на Бенджамин да отиде и незабавно да почисти тази канавка.
Когато жената се обърна, Алис видя Хедли, който се бе вкопчил в наметката й и поклащаше рошавата си глава в такт с някаква своя мелодийка. Щом видя гневния поглед на Алис, той й смигна дръзко и скочи долу.
— Какво те забави толкова? Не знаеш ли, че са ми останали само два века!
— Не, това не подхожда — прозвуча гласът на Лусиън.
Алис и Хедли се обърнаха към многострадалната мадам Фаншоц, която държеше топ розова коприна, украсена със златисто. Лусиън се намръщи и поклати глава. Хедли изпусна дълбока въздишка.
— О, сега разбирам! Лорд Надут пуяк отново демонстрира огромните си претенции. — Махна с ръка и изведнъж в дланта му се появи дълга и остра игла. Размаха я застрашително като меч. — Няколко убождания и ще си изпотроши краката да бърза да излезе оттук. Какво ще кажеш, Алис?
— Не, в никакъв случай — изсъска тя. Като се вземе предвид непредвидимия характер на Лусиън, постъпката на Хедли можеше да го настрои още по-войнствено. Тогава какво щяха да правят те двете с бедната мадам Фаншон? — Искам от теб да седнеш ей там и да си стоиш тихо и кротко, докато станем готови да тръгваме.
— Алис? — В гласът на Лусиън имаше подчертано недоволство.
Тогава видя, че двамата с мадам Фаншон стояха и се взираха в нея, сякаш напълно бе откачила. О, значи я бяха видели, докато се кара на Хедли. Налагаше се да действа светкавично. Затова отмести пръста си малко настрани, насочи го към най-близкия топ плат и промърмори:
— Казах, че този много ми харесва.
По израженията на лицата им разбра, че изборът й потвърди мнението им, че дъската й сериозно се е разхлопала. И нищо чудно, обезсърчено си помисли Алис, след като разгледа по-отблизо материята — плътен поплин в отвратително зелено-жълто.
Мадам обаче я спаси от неудобната ситуация.
— Може би не сте ни разбрали правилно, госпожице. Ние търсим плат за балната ви рокля.
— О, съжалявам — стеснително се усмихна Алис. — Мислех, че все още сме на следобедните тоалети.
Въпреки че мадам остана доволна от отговора й, не бе толкова лесно да заблуди Лусиън, който посочи към дивана, където се бе настанил Хедли и разглеждаше корицата на някакво модно списание.
— Изглеждаш уморена, скъпа моя! Може би няма да е зле да седнеш и да си починеш, докато ние привършим. — Както обикновено това бе повече заповед, отколкото предложение. Съвсем типично за него. В следващия момент вече й бе обърнал гръб и разглеждаше сатена с цвят на слонова кост, който мадам държеше в ръце, очаквайки Алис да му се подчини без въпроси и възражения.
Тъй като нямаше никакво желание да седи до миризливия дух, тя отвори уста, за да протестира. Обаче видя, че гномчето разглежда списанието и си замълча. Ако мадам и Лусиън се обърнат и видят как страниците се прелистват сами, сигурно ще я обвинят в магьосничество. Замисли се ужасено дали вещиците все още ги изгарят живи на кладата и забърза към дивана.
— Виж, Алис! — Хедли изучаваше фигурата й. — Трябваше да помолиш Негово грубиянство да ти купи от тези приспособления. — Показа й една рисунка на бельо, на която гърдите на манекенката бяха повдигнати с подплънки. — Ще ти свършат добра работа и с тях ще изглеждаш сто пъти по-привлекателна.
Алис издърпа грубо списанието от ръцете му. Не се нуждаеше от още критики по въпроса за бюста си. Духчето се нацупи и промърмори нещо в смисъл, че е прекалено чувствителна за една петстотингодишна девица.
— Тъкмо ти най-малко имаш правото да критикуваш външния вид на другите! Я се погледни! Немарлив, раздърпан, недодялан… миризливец! А колкото до това… Погледна списанието в ръцете си. — Какво разбираш ти от женска мода и красота? Дори не носиш дрехи! — Подобно на повечето духове, Хедли се отнасяше с презрение към дрехите и предпочиташе гъстите косми да закриват голотата му.
На което той възмутено изписка.
— По-добре да съм гол и миризлив, отколкото да приличам на скелет, навлечен в смешни труфила! Лорд Надут пуяк може и да те облече, но няма да изглеждаш по-добре от… — Скочи от дивана и приближи към съседната маса, върху която имаше манекен с бална рокля. Ритна дървената кукла, която тупна на пода, и добави: — От нея. Особено с твоята кисела физиономия и нисък произход. — След това заявление изхвърча гневно навън.
Докато се навеждаше да вземе куклата, Алис усещаше как погледите на Лусиън и мадам Фаншон прогарят гърба й.