Добросъвестната Алура бе изпращала Алис да осъществи повече от десетина брачни съюза за един век. След всеки един докладваше на Ангъс. Той я изслушваше внимателно и винаги й задаваше един и същ въпрос: „Какво научи за истинската любов?“ На което тя все му отвръщаше с неразбиращ поглед. Макар че нито веднъж не се бе провалила и винаги успяваше да доведе избраниците пред олтара, за нейно огромно учудване Ангъс само въздишаше и поклащаше глава, мърморейки:
— Добре. Може би следващия път ще успееш.
Когато питаше Алура какво е искал да каже кралят, тя също само поклащаше глава и отговаряше загадъчно:
— Вслушай се в сърцето си. Единствено то знае верния отговор.
Сега, докато Алис се взираше с невиждащ поглед в календара, една ужасна мисъл се промъкна в съзнанието й. Да не би Ангъс и Алура да са загубили надежда, че тя някога ще научи това, което се предполагаше, че трябва да научи по време на сватовническите си похождения на земята? Може би затова не я бяха изпращали толкова дълго в света на смъртните? Дали тъкмо поради тази причина не й бяха възложили да помогне на преродения Лусън да открие истинската любов?
Алис преглътна с усилие. Прероденият Лусън вече беше на… тридесет и две години. Отдавна бе минал възрастта, когато повечето мъже се влюбват и женят.
С нарастваща паника Алис вдигна поглед от календара и срещна искрящите зелени очи на феята Алура. Ако това наистина беше така, тя бе пропуснала и последната възможност да поправи злото, което му бе причинила преди толкова много векове, а това означаваше, че ще загуби и безсмъртната си душа.
Страхът я задуши. Когато Ангъс я обрече на пленничеството в подземния свят, той й обеща, че ако тя успее да открие истинската любов на преродения Лусън, любовта, от която го бе лишила при предишния му живот, това ще бъде нейното изкупление. Тогава ще бъде освободена и върната в света на смъртните в предишната си физическа обвивка. Ако обаче се провали, ще прекара остатъка от съществуването си в подземния затвор, за да се превърне във фея и завинаги да загуби безсмъртната си душа.
Сякаш прочела мислите й, Алура заговори:
— Знам, че измина доста време, откакто за последен път бе изпратена в света на смъртните, но Ангъс имаше видение, че Лусън ще се прероди в края на миналия век и ми заповяда да те оставя да си починеш, за да събереш сили и да успееш да му помогнеш да открие истинската любов, когато достигне зрелостта.
Алис облекчено въздъхна.
— Значи не съм била…
— …пренебрегната за тази деликатна мисия? — Смехът на Алура отекна подобно на стотици сребърни звънчета. — Не, разбира се, че не. Той не би могъл да го направи.
Алис я изгледа учудено.
— Всеки смъртен е роден с предопределена съдба — верига от житейски събития, които душата му е длъжна да следва. Когато тази верига се прекъсне от самия смъртен или от някой друг, тя трябва да бъде възстановена, преди да се реши дали този човек ще отиде на небето. Ако човекът я прекъсне сам с греховни дела, длъжен е сам да я поправи. Когато обаче виновникът е някой друг — както е в случая с Лусън — тогава именно той, значи ти, трябва да възстанови веригата на съдбата. Предполагам, че вече ме разбираш. Ангъс няма друг избор, освен да ти се довери.
Алис кимна, но бръчката на челото й не се изглади. Сведе отново поглед към календара и промърмори:
— Разбирам защо точно аз съм длъжна да открия истинската любов на Лусън, ала не разбирам защо Ангъс ме е накарал да чакам толкова дълго. Не е ли било по-добре, ако Лу… — Хвърли въпросителен поглед към феята. — Не знам как да го наричам сега. Кой е той?
— Лусиън Джеймс Уор, седми маркиз на Тистълуд. — Феята многозначително повдигна вежди. От устните на Алис се изтръгна смаяно възклицание. — Както много често се случва, той се е преродил отново в собственото си семейство.
Новината повдигна малко духа на Алис. По време на сватовническите си мисии, тя се бе срещала с няколко поколения от рода Уор. Дори през 1574 година се наложи да обезкуражи един от тях, Филип Уор, който ухажваше жена, предопределена за друг. Да накара бедното момиче, чезнещо от любов, да забрави и да отдаде сърцето си на отредения й от съдбата спътник, бе едно от най-големите предизвикателства. А Филип Уор бе очарователен и красив, мъж, който всяка жена мечтае да нарече свой съпруг.