Погледът й отново се плъзна покрай смеещото се момиче, прегърнало голямо кафяво куче, и се прикова в тъмнокосото малко момче, облегнало се на стола до нея. Облечен в кафяв костюм, с играчка в ръката, той бе типично безгрижно дете… докато човек не се вгледаше в лицето му.
То приличаше на лице на голям човек и в изражението му липсваше онази жизнерадостност, присъща на всички малки, преди годините и преживяванията да ги накарат да надянат обичайната застинала маска на безразличие. Алис бе прекарала дълги часове, втренчила поглед в картината, опитвайки се да разбере защо Лусиън изглеждаше по този начин. Дали бе заради линията на устните — стиснати и сериозни? Или заради загадъчния поглед на студените сиви очи?
Искрено завладяна от багрите и светлосенките на масления портрет, Алис подпря лакти на масата и отпусна брадичка върху преплетените си пръсти. Нима наистина Лусиън Уор е бил такова тъжно и мрачно дете? Или художникът го бе уловил точно в миг, когато е бил сериозен н замечтан?
Натъжи се и се изпълни с безкрайно разкаяние. Фактът, че той не е бил способен да се радва на безгрижното си детство заради нейното предателство в предишния му живот, я изпълни с огромна вина.
Някой ден, обеща тя на себе си и на мрачното момче от портрета, и то много скоро, ще изкупя греха си и ще поправя непростимата си грешка. Ще се погрижа да се ожениш за жена, която ще ти донесе целия смях и цялата радост на света.
Искаше го не само за да стане отново смъртна, а защото желаеше той да бъде щастлив.
Последното разкритие я накара да се замисли. Това, че се интересуваше от Лусиън Уор и чувствата му, я изненада искрено. През дългата си кариера на сватовница никога не бе изпитвала нищо друго, освен понякога съвсем краткотрайна привързаност към мъжете или жените, които бе взела под своя грижа. Имаше дори неколцина, които направо я отвращаваха.
В такъв случай какво бе различното у Лусиън? Защо се интересуваше толкова отчаяно от него? А което бе още по-странно и необяснимо, какво бе това, което събуждаше у нея желанието да го пази и закриля? Самият Лусиън не й бе дал никакъв повод за подобни чувства. Ако някога е съществувал мъж напълно уверен в себе си и в своето бъдеще, то това бе именно той.
Но въпреки силата и властната атмосфера, които витаеха около него имаше нещо, което го правеше уязвим. Високомерието и надменните му заповеди понякога я дразнеха толкова силно, че й идеше да го разтърси и натупа като малко дете, каквото се съмняваше, че изобщо някога е бил. И едновременно с това, без значение колко вбесяващ можеше да се окаже, винаги излъчваше някаква особена топлота, която я караше да копнее да го привлече в прегръдките си и да го задържи там, докато той изпита чувството, което само неговата любов, отредена му от съдбата, имаше правото да събужда — нежността.
Неочаквано потисната от последната мисъл, Алис извърна поглед от портрета и го сведе към тапицирания в жълто диван, под който Хедли бе заспал, свит на кравай. Рошавата му глава почиваше върху отворените страници на „Етикет за изтънчени джентълмени“, а в другата си ръка стискаше парче от специалния кейк „Шрусбъри“.
Въпреки мрачните мисли, Алис се усмихна. След последното им посещение в модния магазин, пакостливият дух бе обзет от необичаен интерес към всичко, свързано с висшето общество и модата. Всъщност той много по-добре от нея бе запознат с изписаното в ръководствата, които Шарлот и даваше, и никога не пропускаше грешките й в поведението или в облеклото.
Колкото и дразнещ да бе като безспорен специалист, в новото му увлечение имаше и нещо положително — Хедли започна да се къпе. През последните две седмици всяка сутрин Алис бе събуждана от шумно пляскане на вода във ваната и от доволно тананикане. Тази сутрин бе отишъл още по-далеч и целият се бе облял с одеколона, задигнат от тоалетната масичка на Лусиън.
Духчето промърмори нещо в съня си за правилното използване на някаква помада, обърна се по гръб и изтърва наполовина изяденото парче кейк. Алис реши, че е време да възобнови заниманията си. Шарлот щеше да пристигне в четири часа, за да й помогне да усвои всички изисквания на етикета за представянето й в двореца и без съмнение щеше да я изпита, за да види какво е научила.