— Искаш ли да ме попиташ за още нещо?
Алис сви рамене. Вече се бе успокоила.
— Просто се чудех защо Ангъс е чакал Лусиън Уор да стане на тридесет и две години, за да намери истинската любов. Любовта ни спохожда много по-лесно, когато сме млади.
— Може би… Но истинската любов, от която Лусиън се нуждае, за да постигне духовно безсмъртие, трябва да бъде много по-чиста и по-силна от тази, която изпитваме през младостта. Тя се открива много по-трудно, а понякога дори не осъзнаваме, че е дошла. Ала препятствията я правят много по-ценна и прекрасна. Това е любовта, която трае вечно.
— А коя е избраницата? — Алис се съмняваше, че съществува толкова силно и непреходно чувство.
Алура поклати глава.
— Страхувам се, че не мога да ти кажа. Откриването й е част от изкуплението.
— Но аз дори не познавам този мъж! Откъде мога да знам каква жена ще му подхожда? — Тревогата й се надигна с нова сила.
— Сигурна съм, че с твоя богат опит като сватовница ще я разпознаеш.
— Да не би да искаш да ми кажеш, че вече има жена, която го харесва?
— С неговата репутация и титла? Има много жени, които биха били щастливи да спечелят сърцето му. Макар че повечето от тях всъщност не го познават лично. Той съвсем наскоро се е завърнал в страната, понеже е участвал в сраженията срещу Наполеон и е бил адютант на генерал Уелингтън. Възхищението на дамите се основава най-вече на възторжените разкази за геройските му подвизи. Знаеш за войната с Франция, нали?
Алис кимна. Феите обичаха войните не по-малко от музиката и танците.
— Добре — продължи Алура, — не се съмнявам, че подвизите на Лусиън са често обсъждана тема във висшето общество. — Млъкна и се замисли за миг, после дълбоко въздъхна. — Много жалко, че Брайън Фицсимънс вече не е жив. Той би могъл да ти разкаже подробности и да ти помогне да разбереш що за човек е Лусиън.
— Брайън е мъртъв? — ахна Алис, припомняйки си тъмнокосия красив рицар. — Как е загинал? Мислех, че е пленник в царството на Съри?
— Беше там, но в началото на войната Ангъс го изпрати на бойното поле с Лусиън Уор със строгата заповед да го охранява. Това бе неговото изкупление, задето уби Лусиън, когато още беше Лусън. — Феята искрено съжаляваше. — Загина при Ватерло, промушен с щик.
— Дали е бил… искам да кажа дали когато е умрял, е бил омагьосан от Ангъс? — задавено прошепна Алис. Някои казваха, че ако един смъртен умре, докато е подвластен на магията на подземния свят, неговата омагьосана душа никога няма да бъде приета на небето и той ще броди като призрак по земята, докато настъпи денят на Страшния съд. Очите й се наляха със сълзи при мисълта, че Брайън, когото някога бе харесвала, а после обвиняваше себе си, че го е подтикнала към убийство, има подобна участ.
Усети, че някаква ръка я стиска леко за рамото и вдигна глава. Погледът й бе замъглен от тъга. Алура стоеше до нея. Като всички феи, и тя притежаваше способността да се придвижва по-бързо от мигването на човешко око и толкова тихо, че никой смъртен не можеше да я чуе.
Коленичи до стола на Алис, а синьозелените й поли се разстлаха около нея. Приличаше на нимфа, изплувала от бездните на морето. Взе ръката й и уверено заговори:
— Магията бе развалена, когато прероденият Брайън взе решението да пожертва живота си, за да спаси Лусиън. Сигурна съм, че сега той е на небето.
Алис се помоли за спасението на душата му.
— А сега да се върнем към нашия сватовнически проблем. — Алура се изправи и грациозно закрачи из стаята.
Обзаведена в пурпурно, зелено и златно — любимите цветове на могъщата фея — тя приличаше на кабинет на някой адвокат или банкер. Всъщност всичко в този свят бе копие на земния. Причината за подражанието бе завистта на феите към хората заради безсмъртните им души. Така те се преструваха, че са като тях.
— От три месеца Лусиън е в Англия. — Алура продължаваше да крачи развълнувано из стаята? — От тях два е прекарал в Лондон. Но досега нито веднъж не си е направил труда да присъства на някой бал, вечеря или обяд, където би могъл да срещне подходящата дама.
Тук феята спря рязко и се обърна с лице към Алис. Явно беше раздразнена.
— Проблемът е, че той не вярва в любовта, нито пък има желание да намери жена, която да го убеди в съществуването й. Не се задържа повече от две минути в компанията на някоя млада девойка. — Поклати глава. — Купува си само забавления за една нощ… или седмица, или месец.
Приповдигнатото настроение на Алис напълно се бе изпарило.
— В такъв случай какво очакваш от мен? Да го завържа и да го завлека насила някъде, където ще срещне подходящата жена?