— Изглежда Лусиън Уор те вика по-рано, отколкото очаквахме. Етън ми каза, че адвокатът на Бевис днес е получил съобщение от него, че е изпратил карета до Феърфакс, която утре трябва да те отведе в лондонската му къща. Имаме късмет, че нашият вестоносец бе достатъчно предвидлив да накара всички обитатели на имението Феърфакс да мислят, че ти, единствената наследница, каквато наистина ще станеш, ако се справиш със задачата си, гостуваш на приятели в Есекс и тази вечер ще се завърнеш у дома. Ще уредя да пристигнеш в имението някъде около осем часа.
Алис кимна. Внезапно гърлото й бе пресъхнало и не можеше да говори. Всичко ставаше прекалено бързо.
Очевидно Алура също смяташе така, защото промърмори:
— Надявах се, че ще имаме време да те посветя в новите привички на лондонското общество. — Но, както и да е, през последните три месеца Хедли бе в света на смъртните, за да наблюдава Лусиън. Сигурна съм, че той ще съумее да ти помогне.
— Хедли?
— Хедли Браг.
— Изпращаш Хедли Браг с мен? — Алис се задави, отвратена само от изговарянето на името на този нечистоплътен циничен зъл дух. Когато я изпращаха в света на смъртните, винаги й даваха някоя фея да й помага и да й служи, като отстранява непредвидените пречки.
Могъщата фея кимна.
— Но защо? — думите сами се изплъзнаха от устните на Алис. — Искам да кажа… — Безпомощно разтвори ръце. — Той е зъл дух! Какво знае един зъл дух за сватовничеството?
— За съжаление нищо. Ако имах избор, щях да изпратя някой, който има опит в тази работа, като Елфуин или Херта. Но Ангъс настоява да бъде Хедли. Изглежда, че той също е длъжник на душата на Лусън.
— Не мога да си представя какво общо би могъл да има един миризлив зъл дух с такъв великолепен рицар като Лусън!
— Не се заблуждавай от размъкнатия му външен вид. Някога е бил, а осмелявам се да кажа, че ако пожелае отново може да бъде, един от най-великите смъртни воини. Когато Лусън… — Махна с ръка. — Задължението на Хедли е било да го следва и да го охранява в сраженията. Трябвало е да го пази и по време на турнири и двубои с други рицари. За съжаление имал слабост към виното и в деня, когато Лусън е бил убит, си бил пийнал повечко. Всъщност, по време на трагедията, Хедли лежал мъртво пиян на пода в оръжейната, затова Ангъс го обвинява за смъртта на Лусън не по-малко отколкото теб и Брайън.
— Щом е така, защо Ангъс не го е изпратил да охранява Лусиън в последната война?
Феята се загледа в попивателната си, сякаш я виждаше за пръв път.
— През вековете той стана доста непредсказуем и… доста безотговорен, така че Ангъс се страхуваше да му възложи тази задача.
Алис впери ужасен поглед в Алура. Беше толкова потресена, че думите не можеха да излязат от устата й. Значи за четири месеца трябваше да открие истинската любов на един безчувствен мъж, и то само с помощта на някакъв си безотговорен зъл дух!
Със сигурност бе обречена на провал!
Глава 2
Лондон
— Спиш ли, Лус? — прошепна жената и бавно плъзна ръка по мускулестия му гръб.
Той повдигна клепачи, разкривайки студени и сиви като стените на затвора в Нюгейт очи. Остана да лежи няколко секунди неподвижно. Взираше се в нея по своя странен и неразбираем начин. После изсумтя презрително и се претърколи настрани.
— По дяволите, за какъв ме мислиш, Рейна? За тъп и неопитен младок, който захърква дълбоко веднага след като задоволи плътските си нужди?
— Не! Не! Разбира се, че не! Ваша светлост, както винаги бе… — Махна с ръка, търсейки подходящата дума. — Изключителен любовник!
И това не бе лъжа. Въпреки че бе най-безчувственият мъж, когото бе срещала, Лусиън Уор в същото време бе съвършеният любовник. Не можеше да проумее как бе възможно такова съчетание…
Комплиментът й го накара отново да изсумти, този път с още по-подчертано презрение.
— Ако джобовете му са пълни с пари, дори един импотентен стар развратник ще бъде сметнат за великолепен от любовницата си.
Рейна отвори уста, за да възрази възмутено, ала нещо в присвитите му очи я спря. Само промърмори приглушено:
— Спомена, че трябва да си тръгнеш в седем часа, за да си вкъщи, когато пристигне някакъв гост. Навярно е много важна личност, след като могъщият маркиз Тистълуд е готов да му бъде на разположение.
— Не е гост — студено я поправи той, — а моята нова повереница. Предполагам, че е на деветнадесет или двадесет години.
— Твоя повереница? — Не успя да скрие удивлението си. Не можеше да повярва, че някой ще остави една млада госпожица под попечителството на такъв суров и мрачен ерген.