„Този ще ме нападне, ограби и убие!“… Когато конникът стигнал до него, изпадналият в беда с почуда открил, ча това е брат му, тръгнал от близкото селище, за да го намери и спаси от смъртта.
От последния Седми вселенски събор (797 г.) са изминали повече от дванадесет века. Двете големи посестрими — Източната и Западната Църква, установяват вътрешния си живот, молитвената практика и йерархията върху канони и правила, приети на Седемте вселенски събора. Православната църква, представлявана от всички поместни църкви с православно богослужение по целия свят, не се осмелява да мисли за свой освежителен духовен събор, който да укрепи авторитета на институцията й. Днес, уви, изгледите за нов Вселенски събор изглеждат толкова нереални, колкото са били и преди десет века във времето на разделението. Мнението, че след Седмия вселенски събор не трябва да има следващ, тъй като до онова време всичко е казано, вече е архаично. Защото наука, която не е в духовна и морална полза на обществото, изгубва смисъл, губи и привърженици. Ето защо благонадеждна остава идеята за една личност от Православния свят, която подобно на папа Йоан XXIII ще има и силата, и смелостта да организира всеправославен събор от йерарси, които да вземат решения за необходими промени. Както можем да предполагаме, тези промени няма да бъдат само няколко и няма да просветлят възгледите и душите за няколко месеца. Ще има и съпротива.
И отрицания. Но кой днес се оглежда във водата на кладенеца от собствения си двор и мисли, че Вселената е само под стряхата на родната му къща? Достатъчно е да светне екраът на телевизора, за да разбере, че и другите имат право на земя, небе, свое неоскърбено верую…
Откритията на науката в областта на Космоса през XX век допълват картината и за една нова, по-актуална апологетика в представите за Твореца. Ето защо са потребни нов прочит и тълкувание на старите църковни закони. Останалото ще извърши Бог във времето след нас.
2006 г.